Световноизвестният бас Паата Бурчуладзе ще участва в галаконцерт, посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Събитието ще се състои на 21 юни от 21.00 ч. в Античния театър в Пловдив, като част от програмата на фестивала ”Opera Open” – продължение на традиционните Вердиеви вечери в Града на Тепетата. Грузинският оперен певец ще изпълни арии от оперите „Дон Карлос” и „Набуко”, а в програмата са включени и откъси от коронната му роля в „Борис Годунов”, както и ортодоксална музика от репертоара на Борис Христов. През 1981 г. Бурчуладзе става победител в Международния конкурс „Вердиеви гласове” в италианския град Бусето, а година по-късно печели първа награда от Международния конкурс „Чайковски”. През 1985 г. заема първото място на Международния конкурс „Лучано Павароти”. В „Ковънт гардън” Паата Бурчуладзе дебютира в ролята на Рамфис от операта „Аида” от Джузепе Верди, като партнира на сцената с Катя Ричарели и Лучано Павароти. Диригент на спектакъла е Зубин Мета. По покана на Херберт фон Караян изпълнява партията на Командора от операта „Дон Жуан” от В.А.Моцарт по време на Залцбургския фестивал през 1987г. След това покорява Миланския оперен театър „Ла Скала”, Виенската Щатсопер, оперните театри в Мюнхен, Хамбург, Париж, Хамбург, Вашингтон, Сан Франциско и Метрополитън опера в Ню Йорк. Дискографията му включва десетки заглавия за най-престижните звукозаписни компании. През 1998г. Паата Бурчуладзе бе обявен за Камерзенгер на Операта в Щутгарт. Той е първият грузинец, провъзгласен за принц от Руската православна църква. Не по-малко престижни са званията като посланик на добра воля на ООН, УНИЦЕФ и “Commendatore” в Италия. „Бурчуладзе е продължител на делото на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев”, заяви диригентът и артистичен директор на фестивала ”Opera Open” Иван Ангелов в ефира на Класик ФМ радио. „Първата ни среща бе в постановка на операта „Дон Карлос” в Брюксел и от тогава се завърза едно хубаво приятелство. Симпатичен човек и сърцат музикант. Като темперамент - един истински грузинец, въпреки че не живее в родината си, а в Берлин. Преди 5 -6 години отново работихме заедно в Дойче опер Берлин за спектакъла „Набуко” от Верди , където Паата се превъплъти в ролята на Закария. Паата е един изключително интересен музикант. Той е един изключителен интерпретатор на главната роля в операта „Борис Годунов”, а заедно с него сме работили по това произведение в операта в Щутгарт”, припомня си маестро Ангелов. „Слушателите ще чуят един изключителен глас, който е рядкост. Това е една изключителна възможност и за младата публика, тъй като програмата е с широк диапазон за публиката”, посочи той. Вече повече от 30 години изтъкнатият диригент Иван (Жан) Ангелов не живее в България, но работи усилено в Германия, Швейцария, Белгия, Словакия, Швеция и др. „Днес трябва да се работи старателно, за да се устои на конкуренцията от страна на популярната музика и на телевизията. Мнението, че оперната музика няма достатъчно музика, не е вярно и се изказва от недостатъчно информирани хора”, подчерта Ангелов в предаването „Сутрешно кафе с Геми”. Той направи паралел с немската публика, която редовно посещава оперните спектакли на Вагнер в Байройт, които имат по-голяма продължителност, дори и при липсата на удобства като подходящ начален час за постановката, комфортни места за публиката или екстремни атмосферни условия. „Маркетингът днес е изключително важен. Ние, артистите, трябва да бъдем добре представени и да се опитаме да популяризираме, доколкото е възможно, оперното изкуство”, допълва маестрото. Иван Ангелов е работил с оперни изпълнители като Грейс Бъмбри, Гуинет Джоунс, Гена Димитрова, Елена Образцова, Пиеро Капучили, Джузепе Тадеи, Роберто Аланя, с пианисти като Раду Лупу и Аркади Володос, с флейтиста Джеймс Голуей и тромпетиста Морис Андре и др. Чуйте какво си спомня известният български диригент от срещите си с Борис Христов, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова и Оркестърът на Класик ФМ радио в звуковия файл под снимката вляво. Напомняме, че фестивалът ”Opera Open” продължава до 20 юли на Античния театър в Пловдив.