Способността и нагласата за четене и слушане зависи пряко от социално-икономическия статус на човека. До този извод може да достигне всеки, но не и да разреши проблемите, които възникват от това. Оказва се, че „музиката е способна да запълни възникналите празноти”, смята Нина Краус- ръководител на изследователския екип на Северозападния университет, Еванстън, Чикаго, САЩ. Учените са подложили на тест слуховите способности на младежи и девойки на около 14-15 годишна възраст, групирани по икономически и социални критерии, като се взема предвид нивото на образование на майката на всеки тийнейджър. Изследователите са записали мозъчните вълни на децата чрез електроенцефалограма, докато те слушат повторение на сричка върху лека музикална подложка или не чуват нищо. Резултатите показват, че децата на майки с нисък образователен ценз имат по-силна и ясно изразена неврална активност в отсъствието на звук, отколкото при неговото наличие. Тогава активността им е регистрирана като променлива и дори слаба. Впоследствие същите деца са получили по-ниски оценки на тестовете за четене и памет.
Краус счита, че музикалното образование има висок потенциал, като чрез неговата възможна намеса ще бъде компенсиран посочения дефицит. По думите й, мозъците на професионалните музиканти се различават от тези на хората без музикално образование. „Първата група може да се наслади на цялото разнообразие от предимствата на слуха, включително и от по-доброто възприемане на речта в шумна среда, за разлика от втората група”, коментира Краус. Изследователският екип признава, че тази констатация може да бъде резултат от съществуващи различия, които предразполагат някои хора дори да изберат музиката като кариера или хоби. Техните експериментални проучвания показват, че обучението по музика, независимо дали на едно лице или на група, подобряват общуването между хората.
И това не е всичко - има и други ефекти, които посочват Нина Краус и нейните колеги. Припомнете си ТУК.
