„Културата е борба за запазването на правото за свобода. Казано по жаргона на 70-те години – културата е винаги десидентска, няма официална култура“. Да чуеш подобни думи от човек на изкуството, като пианистът Боян Воденичаров, е шанс за всеки, който има любопитството да узнава все повече за смисъла на самото изкуство. „Веднъж ако си усетил екстаза от това, какво представлява културата, ако си изживял някаква висока стойност от контакт с едно произведение на изкуството - ти ставаш зависим, то е като наркоманията“- казва той. За един напълно свободен разговор в студиото на Класик ФМ поканихме Боян Воденичаров и Мила Искренова, за да говорят за истински важните неща, които вълнуват един съвременен музикант и един хореограф. Двамата работят заедно върху новия спектакъл „Траектории на желанието“ на балет „Арабеск“, чиято премиера в София бе на 9 юни, а през септември ще бъде представен и в Белгия. Отдавна са имали желанието да направят едно сценично творение заедно и възможността за това идва именно сега. Този спектакъл е поръчан от Валонския фестивал и се интересува от идентичността ни, а Мила Искренова казва: „Мисля, че тази идентичност, за която става дума в спектакъла, още нашите предци са я откривали в европейски смисъл… А това, че „Арабеск“ работи със съвременни композитори, е съвсем естествено и закономерно. Към Боян винаги съм изпитвала много голям респект, познаваме се още от ученици и той още тогава беше една култова фигура, въпреки че не обичам тази дума…“ Действително, всички ние възприемахме именно по този начин името Боян Воденичаров, но той веднага възразява: „Култовите личности… това е нещо, което винаги ме е отвращавало“.
Музиката в този спектакъл възражда изкуството на импровизацията, и то благодарение на изпълненията на живо на Боян Воденичаров. Името му отдавна ни е познато, въпреки че около две десетилетия той работи и живее в Белгия. Вероятно си спомняте времената, когато пианистът спечели III-та награда на конкурса „Кралица Елизабет“ през 1983г., което днес вече преразказва така: „След конкурса аз едва ли не си забраних да импровизирам … Тогава си казах - това е конкурс, който ми е гласувал доверие и трябва да бъда класически пианист, както се изисква по правилата. Но след няколко години видях, че това не може да стане и че излишно си забранявам да импровизирам. Дадох си сметка, че никога не ме е интересувало да направя класическа кариера… Култовите фигури винаги са ме отвращавали, дори успеха ме отвращава, ако трябва да говоря откровено. И започнах да импровизирам… А сега вече в рециталите си слагам и импровизирана музика“. В Кралската консерватория в Брюксел Боян Воденичаров е професор именно по специалността „Пиано и импровизация“. „Импровизацията поначало беше загърбена дълги години – казва той - сега почва срамежливо да навлиза в класическите консерватории и аз много се радвам, че започва де се появява на културната сцена, извън джаза, разбира се“. А какво се случва с класиката в последно време и какво е способна да й причини музикалната индустрия? През очите на музикант, наблюдаващ процесите в света, отговорът звучи така: „Имам чувството, че класическата музика е в някаква хипертрофирана фаза – смята Боян Воденичаров - има невероятни количества от все по-перфектни музиканти и ако сега, ние всичките лауреати от конкурса през 1983г. се явим отново на „Кралица Елизабет“, няма да минем и на втори тур! Ето до такава степен перфекционизмът е експлодирал, но това не означава, че артистичните търсения са експлодирали… Това е картината на днешната музикална индустрия – какво тя изисква и какво са готови да й дадат младите музиканти. Музикалната индустрия е само една част от общата угроза на това, което модерният неолиберален капитализъм превръща в някаква форма на тоталитаризъм. И това е финансовата организация на цивилизацията, изцяло прагматична, което е ужасяващо. Този хипертрофиран прагматизъм изкупва културата, за да я превърне в луксозен продаваем продукт. А културата всъщност има само една единствена роля – да се противопоставя на машините за налагане на власт, каквито са били във всяка епоха“. Цялото интервю с Боян Воденичаров и Мила Искренова може да чуете под снимките вляво!
