„Ние трябва да работим въпреки… Защото явно на някого не му харесва България да бъде високо духовно издигната държава и точно за това казвам - ние трябва да работим въпреки!“ Така продължи разговора ни с Красимира Стоянова, която с много усет, проницателност и желание за промяна анализира реалностите в България. Защото и според нея, една награда за култура, като „Златното перо“, е преди всичко възможност за дебат върху постоянните проблеми на българската културна и обществена среда. Но какво се случва в големия оперен свят и всички нейни завоевания там, тя също коментира с удоволствие: „Русалка“ на Дворжак е една от най-красивите опери, които аз познавам. Аз преоткрих Дворжак! Пяла съм доста неща от Дворжак, но специално в „Русалка“ аз го преоткрих, и то като един голям импресионист и един голям предвестник на Рихард Щраус“. Тя сподели това по повод един от най-скорошните й успехи във Виенската държавна опера от началото на годината, постановка на Свен-Ерик Бехтолф в която тя имаше главната роля от операта „Русалка“, под диригентството на Иржи Белохлавек. И въпреки преоткриването й на Дворжак, с много емоционалност и аналитичност, Красимира Стоянова все пак подчертава: „Не мога да кажа кое ми е любимо, и кое не. Но аз обожавам Чайковски например, и намирам, че той е един изключително душевно задълбочен композитор, докато Дворжак е малко по-изобразителен. Чайковски е по-аналитичен, той е като една психоанализа… защото човек си прави една самодисекция на душата … Обичам начина, по който той изобщо описва нещата – и в симфониите си, и в останалата си инструментална музика, за мен това е един гений! Гений, който до края на живота си е бил „въпреки“…. Обожавам Татяна, но бих желала да изпея и „Дама Пика“, „Йоланта“, но и за това ще дойде време“. За българските традиции в руския репертоар, но и не само в него – „Аз съм свидетел колко добри интерпретатори сме ние българите на италианския репертоар, но и на немския. Пример за това са всички тези млади колеги, които в Софийската опера направиха представянията на Вагнер. Свидетел съм и на това, колко много български певци пеят и в Европа немски репертоар и се представят прекрасно! Ние българите имаме дарба, просто такъв ни е езика, такава ни е фонетиката, даже по отношение на руския репертоар в някои отношения може би ние го интерпретираме дори по-музикантски“. Преди да чуете сами и втората част от интервюто, което една от най-интелигентните и зрели оперни певици даде специално за Класик ФМ, ето какво предстои още това лято в календара на Красимира Стоянова: „Ролята на Маршалката от „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Залцбург - и тука е цялото мое концентриране, за мен това е най-важното в момента“. Втората част от разговора може да чуете под снимката вляво!
