Красимира Стоянова отдели време, за да получи лично своето „Златно перо“ и това беше един голям жест към Класик ФМ радио. Няколко дни по-късно разговаряхме с нея по телефона и самата награда даде повод за много теми, върху които тя с огромна охота сподели мнението си. И тъй като „Златното перо“ е едно признание за изповядването на културни ценности и се връчва по повод 24-ти май, оперната ни певица с изключителна международна кариера каза: „Щастлива съм, че радио Класик ФМ и неговите партньори са толкова сърцати, за да поддържат този пламък и да наблюдават и оценяват творците на духа. Защото всички ние, които се занимаваме с култура и образование – учители, артисти… сме хора на духа“. Важните моменти от общия ни живот, като националната ни памет за Борис Христов и отбелязването на 100-та годишнина от рождението му, но и за съжаление, загубата на Никола Гюзелев, са повод да чуем и обобщаващите думи на Красимира Стоянова: „Оперните певци се отъждествяват с гласовете си. Гласът е нещо като една събирателност за индивида или поне за душата му – аз така го усещам… Смъртта на Никола Гюзелев много ме разтърси. Защото той за мене е един изключителен артист и личност, когото нямах честта лично да познавам. Но познавам творчеството му и го охарактеризирам, като един истински лъв на сцената и в изкуството – и като художник, и като оперен певец. Аз съм дълбоко покрусена от неговата загуба…“ А за паметта, която трябва да имаме за Борис Христов, тя каза: „Големият Борис Христов! Не е ли вече ясно по какъв начин трябва да вървят нещата в една държава? След като светът помни Борис Христов, това означава, че духът, културата, музиката… това са нещата, които движат цялата вселена и които би трябвало да движат хората като цяло. Това е тази велика хармония, която може да разпореди спокойствие и благост. А в същото време, не вярвам след 30-40 години някой да си спомни името на някой от определени политически прослойки, без да искам да обидя никого, защото няма лоша или нискостепенна професия… Но това, което остава всъщност, е стойностното и ценното, и ние го виждаме.“ А как оцелява един оперен театър и кое е в основата на една подходяща обществена нагласа, спрямо културните институции? – според Красимира Стоянова ключът е в поведението на богатите хора, в която и държава да са те. „Богатите хора в Съединените щати знаят, че могат да поддържат операта. А в България, докато нашите бизнесмени и съпругите им не разберат, че е страшно модерно да се ходи на опера и да направят своите бизнес сделки точно по време на определени премиери, ние няма да променим и законодателството. Ако нашите тъй наречени vip - персони не разберат, че това на Запад е страшно модерно, то ние няма да мръднем и на една крачка!“ Чуйте първата част от разговора ни с Красимира Стоянова под снимката вляво, а продължението – предстои!
