Васил Петров получи своето „Златно перо“, като признанието на едно музикално радио и една галерия. За Класик ФМ и галерия „Макта“ в това има известна символика, защото джаз музикантът е не само певец, но и художник. Гласът, който може да те потопи в носталгичната атмосфера на суинга и който би изпял една нова, дори композирана от самия него мелодия по напълно съвременен начин, всъщност рисува от доста години насам. „Рисувам изключително за мое удоволствие, но пък мои приятели - професионалисти ме насърчиха. Правя това, което ми е приятно и рисувам в много редки случаи, когато ме сполети някакво вдъхновение - просто желание за рисуване, но не се приемем на сериозно, защото нямам никакъв ценз, не съм и учил изобразително изкуство… През 2004г. беше първата ми изложба в стария Пловдив, а след това, понеже се разчу, че рисувам, започнаха да ме канят освен за концерти, но и за изложби“ – казва той.
Когато разговаряхме с Васил Петров в студиото, той сподели, че е изпитвал страх от това, че ако излага публично картините си би изгубил интерес към рисуването, но следващите години опровергават тези опасения. За началото на кариерата си като певец отпреди 20-22г. също казва, че е бил несигурен, но пък през всичките тези години в България не се появи друг, който да заеме точно тази ниша, в която е неговата сила – истинският класически джаз: „Може би ще кажа, че не на всеки му стиска, че е трудно, но бих могъл да насърча всички, които биха се отказали още преди да са започнали. Защото това е нещо, което излиза от душата ти и ако имаш талант, не трябва да се колебаеш!“
За сравнението с Франк Синатра, което все го съпътства, той споделя: „Без да искам съм повлиян от него, но освен от него, съм повлиян и от много други певци - един Тони Бенет или Ал Жеро, който в самото начало ми беше любимец…“ А какво би казал на хората, които смятат, че Васил Петров пее само на английски език? – „Сега дори в новия ми албум „Васил“ присъстват двама добри текстописци - Александър Петров и Мишо Белчев, които са автори на текстове по моя музика. Но факта, че пиша музика, не се е тиражирал по медиите. В началото имах желание да стана композитор, писач на песни, но в един момент пеенето надделя“. За естетиката на старите времена на суинга, Васил Петров казва, че „има какво още да се черпи от там, защото все още има неща, които не са консумирани“.
А класическата музика за него е онова, което предшества в по-голямата си част джаза. И още: „Джазът наистина е една симбиоза, едно изкуство, създадено в Америка. Една гениална малка форма, с която можеш да кажеш много неща!“ От Бах - до съвременната музика на ХХ век – това е диапазона на класиката, която слуша с много голямо удоволствие, но все пак има и любими композитори: „Възхищавам се на хора като романтиците, да речем Чайковски или „Могъщата петорка“ – руските композитори, които са ми много интересни и които в повечето случаи нямат музикално образование, но са гениални… И, разбира се, Рихард Щраус!“
Целият ни разговор с носителят на „Златно перо“ за 2014г. Васил Петров може да чуете под снимката вляво!
