Музиканти, архитекти, представители на местната власт, преподаватели, меценати и ценители на музиката взеха участие в кръглата маса за създаване на нова акустична концертна зала в София, която се състоя в рамките на „Европейския музикален фестивал”. В началото на дискусията, проведена в Музикален център „Борис Христов”, бе показана дигитална презентазия с най-големите концертни зали в Европа и в света, като бе припомнена историята на концертна зала „България", която днес все по-трудно задоволява нуждите на оркестровите състави и музикалните потребности на нарасналия брой жители в столицата.
„Идеята ни е да видим дали ще създадем инициативен комитет, който би могъл да бъде сериозна подкрепа на тези, които решат да построят залата. Ние не можем да избягаме от политиката в културната сфера. Ако поставим нещата на бизнес платформа, трябва държавата да помогне на този тип дейност да се гледа и като на бизнес. Много български музиканти не могат да изнесат концерт в зала „България” поради липса на средства да платят наема й, което преди не беше така”, обясни Васил Димитров, изпълнителен директор на радиокомпания „Си Джей” и музикална агенция „Кантус Фирмус“, председател на Българската фестивална асоциация.
Директорът на НМУ „Л. Пипков“ г-жа Милка Митева също подчерта изострената ситуация около условията за наемане и начина на управление на зала „България" и изрази своя оптимизъм, че столицата се нуждае от съвременна акустична концертна зала. „Ако ние се обединим, съм абсолютно сигурна, че може да се реши този въпрос. Такъв комплекс може да се построи на много места”, каза още Митева.
Светлана Ломева от „Асоциация за развитие на София” счита, че ролята на такъв комитет ще бъде в създаването на бизнес план за построяването на такава зала, но и за нейната самоиздръжка. „Трябва да убедим журито на конкурса за София- Европейска културна столица 2019, че залата ни няма да остане празна”. От фондация „Америка за България” препоръчаха към финансовите параметри да бъдат допълнени начина на управление, програмиране и устойчиво развитие „Да направим акустична зала- безспорно има голяма нужда от това. Въпросът е дали това да не се превърне в център с няколко по-малки зали”, поясни програмният директор на фондацията Надя Захариева.
„София буквално няма нито една нормална, модерна концертна зала. Това трябва да бъде един музикален център, който да има формата на сближаване, покривайки всички норми за естетическо възпитание на поколенията. Особено в контекста на нашия град като бъдеща столица на културата – трябва да имаме това духовно пространство за себеизразяване. Основното е да вземем идеята и да я направим реалност”, заяви проф. д-р Петя Бъговска – председател на СБМТД.
Главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР Емил Табаков разкри впечатленията си от високото ниво на концертните зали по света, в които е дирижирал. „Аз съм свидетел как световни музиканти са казвали, че „трябва да има условия” независимо от прекрасната акустика в зала „България”. Не мисля, че у нас ще се намерят хора, които да решат, че трябва да дадат пари. Ако има някаква културна политика и държавата не се намеси, ние само ще си мечтаем за нова зала”, каза маестрото.
Преподавателят от УАСГ арх. Благовест Вълков разкри, че през 3 години студентите по архитектура получават задание за проектиране на концертна зала. „Предпочитаме да проектираме концертните зали на базата на истината за музиката, която се произвежда в тях, за качеството на работа на оркестрите, диригентите и публиката да получава качествен звук”, обясни специалистът.
Даниела Ханджиева подчерта, че всяка зала трябва да бъде „мобилна”. „Залите не се пълнят винаги на 100 %. Трябва да има възможност да се използва и друг капацитет”, обясни още артистичният директор на „Кантус Фирмус”.
„Идеален модел за функциониране са залите на Берлинската филхармония. Това би могъл да бъде модел за начина на структуриране на задание. Финансирането не може да бъде един тип. Трябва да бъде обявен и конкурс за проектиране и строителство, като не бъде свързан с мандатното мислене. Животът на една нация се определя от нейното духовно развитие. Ако то бъде ограничавано, тя ще изчезне", каза от своя страна инж.Георги Колчаков, председател на Фондация "Бахово общество".
Ректорът на НМА проф. Димитър Момчилов обясни, че образователната институция „има желание да си построи зала, която да стопанисва и когато е свободна, да се използва от всички. Отворени сме към подобен род сътрудничество, където ще има такива предпоставки и възможности”.
От Столичната община подкрепят идеята за изграждане на нова концертна зала. По думите на председателя на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столична община Малина Едрева, заданието е много важен етап. „Ние трябва много добре да знаем какво искаме. Парите ще се намират винаги след като идеята е ясна. Днес стана ясно, че имаме нужда от зала, която да бъде мултифункционална и не е задължително да бъде в центъра на София”, сподели тя.
Според пианистката и почетен професор на НБУ Милена Моллова, „трябва да мислим толкова мащабно, че и след 100 години направеното да бъде стойностно, а не обезценено и морално остаряло след 20-30 години.”
