Само преди два дни се навършиха 190г. от първото изпълнение на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. На 7 май 1824г. светът чува за първи път звуците на най-великото творение на немския композитор, чиято премиера се състояла във Виена. Тази партитура днес вече принадлежи към най-ценното, което светът е създал, а от 2002г. е поместена в списъка на UNESCO, като част от световното културно наследство на човечеството. Ръкописът й е от 200 страници и се съхранява в Държавната библиотека в Берлин. Бетовен е работил около две години върху последната си симфония, започвайки още през 1822г., въпреки че има запазени ескизи от доста по-рано, като например темата от втората част, за която се смята, че е била замислена още през 1815г. Прочутата „Ода на радостта“ по Фридрих Шилер, вмъкната в последната й част, превръща партитурата в нещо качествено ново - първата по рода си симфония, в която има човешки гласове, което я прави още по-уникална. ХХ век буквално преражда тази музика, като й отрежда едно много специално място. Години след края на Втората световна война, „Одата на радостта“ бива преработена от Херберт фон Караян и през 1972г. Съветът на Европа я провъзгласява за свой химн. През 1985г. става официалният химн на Европейския съюз. 190 години след премиерата, Деветата симфония на Бетовен вече няма само музикална стойност, тя придобива и друго значение - символ на една общочовешка ценностна система. Тя е символ на духовен триумф, на обединение, на въжделения за един реален разумен свят. И най-важното - тя все още има силата да повдига човешкия дух, особено там, където се нуждаят от повече свобода.
