Коя е най-трудната цигулкова творба според Дейвид Гарет?

Коя е най-трудната цигулкова творба според Дейвид Гарет?

В интервю за Classic FM- Лондон

Цигулковата звезда Дейвид Гарет смята, че Каприз №24 за соло цигулка от Паганини е най-трудната за изпълнение пиеса. Неотдавна той сподели мнението си пред лондонското радио Classic FM, непосредствено преди да изсвири на живо тази творба за британската медия. Той е и музикантът, комуто бе поверена ролята на Николо Паганини в биографичния филм от 2013г. за великия музикант на режисьора Бърнард Роуз „The Devil's Violinist“ /„Цигуларят на дявола“/. Съвсем естествено е да предположим, че за такава роля трябва да бъде избран много специален артист – не просто човек с актьорски дадености и външна прилика с историческата фигура, но и истински действащ изпълнител. За Гарет това бе дебют в киното, а за живото изпълнение на музиката на Паганини едва ли би могъл да бъде намерен по-подходящ интерпретатор от 33-годишния цигулар, който отдавна е сравняван именно с италианския виртуоз на IX век. Ето какво е за Дейвид Гарет 24-ия каприз, може би най-разпознаваемата композиция на Паганини: „Не е нужно да сте фанатик в класическата музика, за да познавате началото на мелодията и, разбира се, да изпълниш 24-ия каприз на Паганини е едно огромно предизвикателство… Мисля, че без съмнение не съществува друг цигулар, който да е създал най-емблематичната и трудна пиеса за изпълнение за всички времена“ – споделя той в интервюто си за британското радио. Колкото до собственото му възприятие на личността на Паганини, Гарет сам намира някои прилики: „Аз също отрано съм започнал да свиря на цигулка, да давам концерти и да се уча на дисциплина. И аз също като него завися от мениджърите. Понякога те са заинтересовани само от парите…“ Това каза той по повод премиерата на „Цигуларят на дявола“ в Москва, в края на ноември миналата година. А колкото до начина, по който Гарет се е опитвал максимално да се доближи до образа на своя идол, то ето неговите думи: „Наложи ми се доста да поработя с цигулката, за да развълнувам публиката, а до голяма степен именно това е правел и самият Паганини преди 200 години“.