На 81 години внезапно почина един от най-уважаваните и признати съвременни български композитори- Борис Карадимчев. Той е създател на повече от 300 популярни песни, музика за 40 игрални и 120 анимационни филми, музика за театрални постановки, симфонични и камерни произведения.
Борис Карадимчев е роден на 30 март 1933 г. в Ямбол. Завършва Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. П. Владигеров“) със специалностите дирижиране при проф. Асен Димитров и композиция при проф. Панчо Владигеров. Работил е в Българска концертна дирекция, Български циркове и като главен редактор в БНТ. Преподавал е в Националната музикална академия - поп и джаз факултет. През 1999 г. става професор по музика в НАТФИЗ, където преподава филмова музика. Освен там, води лекции за филмова музика и в Нов български университет и в Югозападния университет в Благоевград.През 50-те години са първите му опити в популярната музика, когато работи с “Джаза на младите”.
Първата публикувана творба на Борис Карадимчев е издадена през 1956 г. – „6 музикални картини“ за цигулка и пиано (преработени за цигулка и оркестър специално за юбилейния концерт през м. ноември 2013 г.). През 60-те години започва да пише песни, първата е “Аз оставам при морето” (изп. Емил Димитров). Той е един от първите композитори, които подават ръка на бийт-групите от края на 60-те : “Щурците”, “Сребърните гривни” и др. Песента му “Бяла тишина” печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” (1967) и се превръща в евъргрийн. В края на 70-те и през 80-те години особено плодотворно е сътрудничеството му с групата “Тангра”. Сред най-популярните песни от 90-те са: “Времето е наше”, “Отново е Коледа”, “Рождество”, “Алилуя” (Коледна пиеса). От 1979 е художествен ръководител на детски хор „ПИМ-ПАМ“. Формацията се появява по време на конкурса „Златният Орфей“, на който е отличена песен на Б. Карадимчев, изпълнена от М. Белчев и група деца. За награждаването, детският състав спонтанно е кръстен със звънкото и оригинално име, което носи и до сега. Повече от 30 години „ПИМ-ПАМ“ популяризира естествената, неповторима детска интерпретация на песни в различни стилове и жанрове. Борис Карадимчев е носител на награди от фестивалите в Сочи (1967) и“Златният Орфей” (1967, 77, 79 и награда за цялостно творчество през 1997) и др.
Последният голям концерт на Борис Карадимчев се състоя по повод 80-тата годишнина на композитора, в който взеха участие Оркестъра на Класик ФМ радио с дир. Григор Паликаров, детски хор „ПИМ-ПАМ”, звездите на българската поп музика Марги Хранова, Мими Иванова, Орлин Горанов, Орлин Павлов и Васил Петров, актьорите Христо Гърбов и Георги Мамалев, както и класическите музиканти Ангел Станков, Калина Христова и Георги Черкин. На събитието Борис Карадимчев бе удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата на Р. България „Златен век” – звезда, както и с почетна грамота за големия му принос към българската култура, връчени лично от министъра на културата д-р Петър Стоянович. Впоследствие основаният от Карадимчев Детски хор „ПИМ-ПАМ” взе участие в Коледния концерт от цикъла „Музиката на Америка”- сезон 2013/2014. Опелото ще се състои в сряда, 16 април, от 11ч. в столичния храм „Свети Седмочисленици". Поклон пред светлата му памет!
Творчеството на Борис Карадимчев:
Инструментални произведения: Сонатина за пиано (1960); Концерт за валдхорна и оркестър (1961); Adagio и Fuga по Yesterday и Let it be на „Бийтълс“; Рондо за кларинет и пиано; Три пиеси за кларинет; Виртуозни вариации за соло цигулка; Прелюд и фуга за контрабас и пиано; Фантазия Something за цигулка и оркестър; „Проксима“ - фантазия за пиано и оркестър и др.
Музика за игрални филми: „Шведските крале” (1967), реж. Людмил Кирков, „Краят на песента (1970), реж. Милен Николов, „Гневно пътуване” (1971), реж. Никола Корабов, „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1972), реж. Методи Андонов, „Момчето си отива” (1972), „Селянинът с колелото” (1974), „Не си отивай” (1976), „Матриархат” (1977), „Оркестър без име” (1982) и „Равновесие” (1983) – всичките на реж. Людмил Кирков, „Сиромашко лято” (1973), реж. Милен Николов, “Сватбите на Йоан Асен” (1975) и „Буна” (1975), реж. Вили Цанков, „Куче в чекмедже” (1982), реж. Димитър Петров, „Бон шанс, инспекторе” (1983), реж. Петър Донев и др.
Музика за анимационни филми: „Женитба” (1985), реж. Слав Бакалов и Румен Петков, (награда на фестивала в Кан за късометражни филми), „Десетият кръг”, реж. А. Харалампиева (златен „Никелди“ на фестивала за анимационни и късометражни филми в Билбао, Испания 1998), поредицата за Чоко и Боко (1979-90), реж. Румен Петков, „Планетата на съкровищата” (1982), реж. Румен Петков и др.
Избрани песни: “Аз оставам при морето” (1962), “Следи по брега” (1963), “Дъжд” (1963), “На южния бряг” (1965), “Кажете не” (1966), “Созопол, град на спасението” (1966), “Зеленоокото момиче“ (1966), “Робинзон Крузо” (1966), “Бяла тишина” (1967) “Дворец от пясък” (1968), “Сняг” (1967), “В твоята градина” (1968) “Ако не беше ти” (1970 г.), “Проксима” (1970), “Хора и улици” (1972), “Песен за двете точки” (1973), “Раздяла” (1973), “Пролетна възраст” (1974), “Нашият град” (1982), “Оставаме“ (1982), “Любовта, без която не можем” (1982), “Богатство” (1982), “И всичко ще започне от начало” (1983), “Безсъние“ (1987), “Времето е наше” (1990), “Отново е Коледа” (1990).
Детски песни: “Има светлина”, “Смешка” (Има ли морков), “Циркът” и др. Голям брой детски песни от Б. Карадимчев са отпечатани в учебниците по музика.
