Никога няма да разберем какво би бил светът на киното, ако в него не се беше появил Нино Рота… Ако не съществуваха творби, като „Валсът“ от филма „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола или пък темата на любовта от „Ромео и Жулиета“ на Франко Дзефирели, а защо не и незабравимите му музикални шедьоври, създавани за филмите на Федерико Фелини! Светът на киното получи един изключителен дар с музиката на този оригинален композитор, но и загуби толкова много, когато на 10 април 1979г. Нино Рота почина. Опери, балетни сюити, камерни творби, оратории, инструментални концерти, симфонии, вокална музика… - това беше неговият принос към разноликия ХХ век, но над всички тях остават филмовите теми на композитора. Роден е на 3 декември 1911г. в Милано в семейство, което почита музикалните традиции. По-късно става ученик на известния композитор Алфредо Казела и това е времето, когато за него се говори като за едно истинско дете – чудо, което умее и да композира, и да дирижира. В САЩ пребивава в първите години на 30-те, тогава се обучава при прочутия диригент Фриц Райнер. Първата му оратория е „L'infanzia di San Giovanni Battista“ /Детството на Св. Йоан Кръстител/ и е била изпълнена през 1923г. В киното влиза още в началото през 40-те и остава в този специфичен жанр до края на живота си. Може дори да се каже, че не просто голямото кино спечели много с неговата музика, но и самият той се превърна в отделна ера от историята на това изкуство. Нино Рота написа музиката за филмите на Фелини, като се започне от „Белият шейх“ от 1952г. и се стигне до „Репетиция на оркестър“ от 1978г. /излязъл малко преди смъртта на композитора на 10 април 1979г./ От друга страна, едно от най-големите признания за Нино Рота дойде през 1975г., когато той получи „Оскар“ за партитурата си към втория филм „Кръстникът“ на Копола. Ако се потърсят корените на неговия почерк, вероятно могат да бъдат открити в някои от великите майстори на звука, които той винаги е харесвал - Росини, Пучини, късният Верди, Рихард Щраус, както и авторите на американските мюзикъли. Известно е, че всички те със своята музика са били вдъхновение за Рота. Има и още паралели, които изследователите му правят – театралността във филмовата музика на Нино Рота се сравнява с тази на Сергей Прокофиев, а остроумието – с Франсис Пуленк. Мнозина от най-добрите след него, като Мишел Льогран, Дани Елфман, Хауърд Шор и още много други, съчиняваха творбите си за киното, като черпеха своето вдъхновение именно от „композиторът на Фелини“. И все пак, Нино Рота е син на Италия, затова и всяка негова тема звучи някак „по италиански“ емоционално, а този негов сънародник, който запълни липсата му и продължи мелодиката в киното, несъмнено бе Енио Мориконе.
