По традиция старинните струнни инструменти биват предпочитани от професионалните музиканти. Някои обаче са на мнение, че има и нови, които далеч не отстъпват по качествата си на старите майсторски изработки. Темата предизвика интерес за ново научно изследване, чийто резултати бяха публикувани в американския журнал „Proceedings of the National Academy of Sciences“. Според публикацията, шест от десет солисти – опитни цигулари са склонни да предпочетат съвременните инструменти пред тези, които някога е изработвал прочутият Антонио Страдивари. 12 цигулки са били използвани за експеримента /6 нови и 6 стари/, в който различни изпълнители са били поканени да изпробват техните възможности, свирейки „на сляпо“ със специални тъмни очила, без да знаят какъв точно инструмент държат в ръцете си. Любопитна подробност е, че новите цигулки са били специално „състарявани“, за да не могат да бъдат разпознати от музикантите, а процеса на превръщането им в реликви, често е отнемал повече от час време. Сред всички тестови цигулки, най-новата се е харесала най-много на изпълнителите, а освен това – предпочитания към старинните инструменти са показали едва четирима цигулари. Това дава основание на авторите на изследването да считат, че до голяма степен съществува мит за стойността на някогашните изработки, подхранван от интересите на индустрията със скъпоструващите инструменти /известно е, че цената на една такава цигулка може да достигне 16 милиона долара/. Джоузеф Къртин е прочут съвременен лютиер, който повече от 35г. изработва инструменти и през дългата си кариера е имал щастието да работи за Йехуди Менухин и Руджиеро Ричи. Той е една от основните фигури в експеримента и е на мнение, че „звуковите качества на инструмента не са свързани с неговата възраст или страната, в която е бил изработен“. „Някои проучвания разкриват нови полета за изследване –пише в публикацията на американския журнал – и това изследване се опитва да допринесе за разрешаването на една вечна дилема, относно „тайните на Страдивари“. Настоящото проучване, второ по рода си, отново показва, че първокласните цигулари предпочитат нови инструменти“ – заключава изданието.
