На предстоящия концерт на 25 март 2014г. от 19.30ч. в зала „България“ ще участва брилянтният пианист Людмил Ангелов. Той ще представи първия клавирен концерт на полския композитор. Съпроводът ще бъде на Русенската филхармония под диригентството на Найден Тодоров. Концертът е част от програмата на Европейски музикален фестивал, представен от агенция „Кантус Фирмус“ и включен в календара на културните събития на Столичната община и на Министерството на културата за 2014 г.
В ефира на „Сутрешно кафе с Геми” Людмил Ангелов обясни, че доста отдавна не е свирил с Русенската филхармония, но е запазил спомените си от участията си в крайдунавския град, когато е представял Втория клавирен концерт на Брамс , както и Бетовен- Концерт за пиано № 5. „С голямо очакване се подготвям за срещата с тях ( бел. ред. русенските музиканти) и предполагам, че ще музицираме с голямо удоволствие.” Пианистът заяви, че неговото първо изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 1 от Фредерик Шопен се е състояло в залата на Военния клуб със СО на представителния ансамбъл на БНА. „Повече от 30 години изпълнявам това произведение заедно с Втория концерт. Това са произведения, които много обичам да изпълнявам и мисля,че и публиката ги обича със същата пламенност”, каза международно признатият интерпретатор на музиката на Шопен . „Това е по-трудният от двата концерта”, подчерта музикантът.
В интервюто Людмил Ангелов припомни историята на първия клавирен концерт, като разкри, че в него звучи целия „устрем, младежки порив, виртуозитет в третирането на пианото, бележещи апогея на младежкия период на Шопен”. Както отбелязва българският пианист „концертът е посветен на Фридрих Калкбренер, на когото композиторът се възхищава. Шопен е имал намерение да взема уроци от него, но се отказва от тази идея под влияние на родителите си”. Ангелов сподели, че „всяка нота, всяка фигурация, всеки пасаж, по думите на Шопен, трябва да се третират с пеещ тон. Независимо от брилянтността и виртуозитета, преди всичко красивият звук е много важен в изпълнението на концертите. По препоръките на автора , третирането на брилянтните пасажи е важно да бъде постигнато от интерпретатора. Опитвам се да бъда максимално близо до тези оригинални намерения и хрумвания на Шопен в третирането на пианото, които за времето си са били наистина революционни. Той е предвестник на една нова епоха в писането на музика за пиано.”
Пианистът, който отбеляза 200-годишнината от рождението на полския композитор с клавирния цикъл „Людмил Ангелов свири Шопен” , не скри афинитета си към този вид музика. „Това е изиграло важна роля в моя опит да се приближа до музиката на Шопен във възможно най-оригиналния, най-близкия й вид до това, което самият автор се е опитвал да внушава и изрази чрез произведенията си. Това е необятен океан от музика. Клавирната музика на Шопен е много обемна и е работа за цял живот. Надявам се да продължа да усъвършенствам себе си в нейното изпълнение”, коментира Ангелов. „Като човек, израснал и живял в София, въпреки че съм роден във Варна, подкрепям кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Важното все пак е, че през 2019г. един български град ще бъде културна столица на Европа, независимо кой от кандидатите ще бъде. Чудесно е, че това се случва и че това ще бъде един важен и силен импулс за културата в България”, счита изтъкнатият пианист. Той окачестви Европейския музикален фестивал като „вече един утвърден фестивал със своя публика, доказал факта, че предлага много стойностни концерти с музиканти от България и чужбина, които гостуват в неговия афиш. Едно очаквано и обичано събитие от публиката в България. Пожелавам от сърце да продължи да предлага на публиката интересна и разнообразна програма”.
Припомняме ви, че на концерта на 25 март ще прозвучи за първи път в София месата „Въоръженият човек“ от английския композитор Карл Дженкинс. Повече ще прочетете ТУК
За световната премиера на Клавирен концерт от Мошковски, за институционалната подкрепа на музикалния живот в България и за колекционерската страст Людмил Ангелов разказва в пълната версия на интервюто си пред Георги Митов-Геми, което ще откриете във файла под снимката.
