През 60-те години на XIX век в Русия се появява „Могучая кучка“. Музикалната история от тези времена документира обединението на известните Александър Бородин, Цезар Кюи, Модест Мусоргски и Николай Римски-Корсаков, благодарение на инициативата на Милий Балакирев. Така се създава един творчески кръг, който истински променя тогавашната музикална среда в Русия. А днес, споменавайки „Могъщата петорка“ и разсъждавайки за майсторите на оркестровия звук сред нейните представители, в съзнанието ни най-напред изниква името на Николай Римски-Корсаков. Музикант с изключителен усет към оркестрацията, самият той ученик на Балакирев, а от своя страна оставил след себе си мнозина достойни последователи от следващите поколения даровити руски композитори. Роден е на днешната дата преди 170 години /18.III.1844-21.VI.1908/, живял е 64 години и е написал голям брой партитури, сред които 15 опери, оставил е и трудове за оркестровата звучност, като „Основи на оркестрацията“ и „Учебник по хармония“. От техните страници може много да се научи дори и днес, защото лежат в основата на знанието да оркестрираш, умение, което далеч не всички композитори притежават. Накратко - Николай Римски-Корсаков е не само композитор, той е и диригент, педагог, създател на петербургската композиторска школа, публицист, но и истинско олицетворение на отдадеността към колегите си. Години от живота си посвещава на своя приятел Модест Мусоргски, за да обработва творбите му, особено операта „Борис Годунов“, разбирайки, че това е същински шедьовър. По същия начин помага и на Александър Бородин, участва и в работата по публикуването на наследството на Александър Даргомижски. Заради тази жертвоготовност, някои го сравняват с Ференц Лист… За преподаването – казват, че е работил вдъхновено и е имал твърде много ученици, а най-известните сред тях са Анатолий Лядов, Михаил Иполитов-Иванов, Александър Гречанинов, Александър Глазунов, Игор Стравински. Последният често повтаря наученото от своя учител, прекланяйки се пред него в автобиографичната си книга „Хроника на моя живот“ и дори го нарича свой духовен баща. „Летопис на моя музикален живот“ – това пък е заглавието, което Римски-Корсаков дава на своите мемоари. Според композиторът, ролята на преподавателя далеч не се е ограничавала само с редовните занимания, което се доказва и от многократните му застъпвания пред властите за неговите ученици след революцията от 1905г., борейки се и за автономията на висшите училища. Изследователите му определят неговия принос в няколко направления - разказвач в симфоничната сюита „Шехерезада“, лирик в операта „Майска нощ“ и сатирик в „Златното петле“, симфоник в „Антар“ /Симфония №2/ и прочутото „Испанско капричио“, а Концерта му за пиано и оркестър, макар и не толкова популярен като този на Чайковски, го поставя сред авторите, предоставящи голямо поле за изява на солиста с оркестъра. Като впечатляващ оркестратор, много от оперните му теми съществуват и в жанра на оркестровите сюити, а самите опери продължават и сега да са в репертоара на най-големите театри по света. „Царска годеница“ например, се игра наскоро в Милано под диригентството на Даниел Баренбойм и с Анна Томова-Синтова в една от главните роли.
