За британският диригент Роджър Норингтън тази година е юбилейна - вчера той навърши 80г. Като диригент и композитор, през цялата си кариера Норингтън е бил много интересна фигура, заради неуморния си изследователски си подход към всяка една партитура. Той произхожда от музикална фамилия в Оксфорд, роден е на 16.III.1934г. и още в детството си пее, притежавайки красив висок глас. Учи цигулка, а на 17-годишна възраст и вокално майсторство. В Кеймбридж изучава английска литература, по-късно става ученик на сър Ейдриън Боулт в Кралския колеж по музика. Задълбочеността му към изследователската работа започва още от 1962г., когато основава Schütz Choir. С този ансамбъл, по-късно преименуван в Schütz Choir of London, в продължение на 30 години той изучава музикалните практики в исторически план и прави редица записи за Argo/Decca. Партитурите, които го интересуват тогава, са предимно на автори от XVII век, а концертите бяха изнасяни с оркестър London Baroque Players, а по-късно и с London Classical Players. Винаги е имал и специално отношение към музиката на Й.С.Бах. Когато любопитството на Роджър Норингтън се насочва към симфоничната музика, London Classical Players се отделя от хоровия състав, продължавайки със самостоятелна концертна дейност. Най-интересният симфоник за Норингтън обаче, става Лудвиг ван Бетовен. Автентичните инструменти от епохата на композитора, с които според него би трябвало да се изпълняват творбите на немския класик, му донасят световното признание и слава. Прецизните трактовки на диригента на Бетовеновите симфонии са записани за компанията EMI и получават награди във Великобритания, Белгия, Германия и САЩ. Неговият исторически подход към партитурите на великия Бетовен и до сега се счита за запазената му марка. Постепенно той насочва интереса си и към Хайдн и Моцарт, а също и майстори от XIX век, като Вебер, Берлиоз, Менделсон, Шуман, Брамс, Вагнер, Брукнер, Сметана и др. Днес сър Роджър Норингтън е един от най-уважаваните капацитети в музиката на XVIII и XIX век. Той е и един от най-често канените диригенти най-вече в Лондон, но и в Берлин, Лайпциг, Виена, Залцбург, Париж, Амстердам, и разбира се в САЩ – Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис. Главен диригент е понастоящем на Симфоничния оркестър на радио Щутгарт и Camerata Salzburg, много често работи и с Оркестъра от епохата на Просвещението, който замени London Classical Players. Истински последователен защитник на историческите музикални изпълнения - през цялата си кариера е следвал този път, за което е бил и критикуван, и хвален. „The Guardian” го определи преди няколко години, като „гласовит адвокат на музикалната автентичност”. Роджър Норингтън изповядва свои виждания за две съществени понятия в музиката, като темпо и вибрато. Той твърди, че много партитури се изпълняват в по-бавно темпо от това, което е заложено от композитора, а за вибратото счита, че е нещо като „модерното лекарство”. „Факт е, че оркестрите обикновено не са използвали вибрато до 30-те години на ХХ век” – обяснява той в едно свое интервю за „The Guardian” през 2007г. – „Това е мода, като тютюнопушенето, която е навлязла приблизително по същото време… Представете си го - вибратото е като свободния свят” –казва още диригентът – „Ако Брамс е очаквал да чуе определен звук, аз искам да знам какъв точно е този звук… Но това, което аз самият съм открил, за целия път от Монтеверди до Малер, е, че когато музиката се свири както трябва - звукът става прекрасен, фразата е прекрасна и инструментите се съчетават заедно.”
