Днес се навършват 15 години от кончината на Йехуди Менухин /22.IV.1916 – 12.III.1999/. Една удивителна личност, оцветила музиката на ХХ век по начин, който не би могъл да бъде забравен. Когато в края на 20-те години младият цигулар на съвсем крехка възраст дебютира в „Carnegie Hall“, за него „New York Times“ написва: „Може би ще прозвучи глупаво, но Менухин показа зряла концепция на Бетовеновия концерт, и това е факт“. Известна е и една друга легендарна история, според която Алберт Айнщайн го чува в Берлин и не сдържа възхитата си. През 1929г., след концерт на тогава 13-годишният Менухин, Айнщайн отива зад кулисите, целува го и произнася знаменитата фраза, отново документирана от „New York Times“: „Днес, Йехуди, вие за пореден път ми доказахте, че има Бог на небесата!“ Тази фраза има почти митичен смисъл, но в действителност е абсолютно правдоподобна, защото целият живот на Йехуди Менухин доказва божествения талант на този музикант. Трудно е да се повярва, но от дебюта си на 8-годишна възраст до смъртта си на 82, той непрестанно е събуждал възхищение. Първите му записи са правени още през 1928-ма, година преди Алберт Айнщайн да се удиви от детето-чудо. Най-често това са били изпълнения със сестра му Хефзиба, която е била негов акомпанятор в продължение на 40 години. „Имахме нужда само от няколко думи. Свирехме почти автоматично, сякаш бяхме един човек“ – е казвал цигуларят по-късно. В тежките години на Втората световна война, Менухин е изнасял повече от 500 концерта за съюзническите войски. В същото време, след края на войната той работи с Берлинската филхармония, заедно с маестро Вилхелм Фуртвенглер, което предизвиква сериозно неодобрение от страна на еврейската общност. Много от обвиненията спрямо Фуртвенглер са били на база, че той е останал в Германия през военните години, продължавайки кариерата си именно там. Но човекът, който го защитава, е Йехуди Менухин, като контрира подобни твърдения с факта, че знаменитият диригент никога не се е присъединил към нацистката партия и още повече, е помагал на еврейски музиканти. Това приятелство устоява и през следващите години. По-късно, зрелият Менухин не запазва само за себе си своите изключителни умения, а предпочита да се раздава на тези, които имат нужда – младите таланти. Известно е, че е смятал музиката не просто за изкуство, а като универсален език за общуване между хората. Основава фестивалите в Гщаад, Швейцария и в Бат, Англия. Посвещава се на многобройните си ученици в колежа „Trinity“ в Лондон, чийто президент става през 1970г., и в създадената от него „Академия Менухин“ в Гщаад през 1977г. Дирижирането се превръща в още едно интересно поприще за него и е бил на диригентския пулт най-вече по време на споменатите музикални фестивали. Но, за първи път застава пред оркестър още през 1942г. в Далас, САЩ. И все пак, когато името Йехуди Менухин се изрича, в паметта на всеки изниква образът на един гений в цигулковото майсторство на ХХ век. Следвайки своя учител Джордже Енеску, той често е проповядвал с думите: „Цигулката трябва да пее“.
