„Музиката спаси живота ми“

„Музиката спаси живота ми“

от концентрационните лагери

През последния месец светът узна за кончината на две от най-възрастните музикантки, оцелели в нацистките концентрационни лагери. Пианистката Алис Херц-Зомер завърши дългия си жизнен път на 23 февруари в Лондон на 110-годишна възраст, а преди три седмици в Париж почина и 88-годишната цигуларка Виолет Жаке-Зилберщайн. На Алис Херц-Зомер е посветена филмова творба, която дори има номинация в категорията „Най-добър късометражен документален филм“ за наградите „Оскар“, чието присъждане очакваме следващата седмица. За съжаление обаче, 110-годишната пианистка не доживя мига на предстоящата церемония по раздаването на престижните филмови награди, но животът й остана документиран в 38-минутния филм „The Lady In Number 6: Music Saved My Life“ /„Дамата в № 6: Музиката спаси живота ми“/. В невероятната история на своя живот тя е пазела спомени от срещите си с Густав Малер и Франц Кафка. Родена в Прага в семейство на немски евреи през 1903г., Алис Херц-Зомер винаги е свирела на пиано, започнала от ранната си възраст и продължила дори и в най-тежките си дни. Била е депортирана в лагера Терезиенщат през 1943г., където остава до края на войната, свирейки в над 100 концерта по време на престоя си там. След този драматичен епизод в живота си, тя живее в Йерусалим и винаги е повтаряла знаменитата си фраза: „Музиката спаси живота ми“. Виолет Жаке-Зилберщайн, цигуларка от известния женски оркестър на Алма Роуз от лагера Аушвиц, също е преживяла трагични дни в своята младост. Тя се ражда в Румъния през 1925г., родителите й са унгарски евреи, а когато е на 18 заедно с цялото си семейство бива изпратена в концлагера през 1943г. Докато родителите й загиват в газовите камери, нейният живот е бил спасен, благодарение на цигулковите умения, които е притежавала. Била е привлечена от Алма Роуз, племенница на композитора Густав Малер, като една от близо 40-те млади жени в лагерния оркестър на Аушвиц. Виолет Жаке-Зилберщайн е била освободена от британските сили на 15 април 1945г. След войната тя продължава да се занимава с музика, като пее и свири в кабарета. През 2005г. издаде биографичната си книга „Дългите ридания на цигулките“, адаптирана няколко години по-късно за театъра. В края на януари тази година Виолет Жаке-Зилберщайн почина в Париж на 88-годишна възраст.