Приключи Годината на композитора Витолд Лютославски /1913-1994/, която Полша посвети на 100-годишнината от неговото рождение. В процеса на възраждането на неговата памет, както и за популяризирането на творчеството му, бяха привлечени някои от най-известните съвременни музиканти. Всичко започна още преди година - на 25 януари /рождената дата на полския композитор/, когато във Варшава бе отбелязана вековната годишнина от рождението на автора с присъствието на прочутата цигуларка Ане-Софи Мутер. Към нея Лютославски винаги е имал специално отношение и не веднъж й е посвещавал свои творби, затова и до днес тя е считана за любимата цигуларка на композитора. На този първи концерт тогава свири и Варшавската филхармония с известния полски диригент Антони Вит. Година по-късно, когато вече може да се направи равносметката на всички изминали събития, се вижда, че Варшавската филхармония е изнесла по този повод над 30 концерта, в които е представяла музиката на Лютославски. От друга страна, обществото „Витолд Лютославски” организира и фестивал на негово име /включително и за подрастващи музиканти/, имаше и конкурс за виолончелисти на неговото име, както и сред композиторите бе организиран Международен конкурс. В чест на 100-годишнината откликнаха дори и най-новите технологии – бе представено специално приложение за смартфони, своеобразен пътеводител на свързаните с композитора места във Варшава. А извън Полша, известни музиканти застанаха с авторитета си, за да внесат своя дял в честванията на важната годишнина. Финландският диригент Еса-Пека Салонен е почитател на Лютославски и неотдавна тръгна по стъпките на композитора, като посети Полша, за да научи повече за своя учител. Освен това той дирижира серия от концерти на Лондонската филхармония, като част от проекта „Woven Words“, който е основната линия в събитията по честването извън Полша. В тези концерти участва и световноизвестният полски пианист Кристиан Цимерман, а британският диригент сър Саймън Ратъл също изрази отношението си към честването на значимия полския композитор. Проектът се дължи преди всичко на усилията на института „Адам Мицкевич“, заради което музиката на Лютославски звуча дори в Токио, а в Европа – в градовете Модена, Дрезден, Виена, Лондон, Мадрид, Берлин и Любляна, както и на други места по света. Равносметката - почти 700 концерта, изнесени по целия свят. Медиите дадоха гласност и на едно показателно изказване на Саймън Ратъл, който се обърна към института „Адам Мицкевич“ с риторичния въпрос: „Как успяхте да постигнете това, че сега вече да бъде срамно да не се изпълнява музиката на Лютославски?“
