Кшищоф Пендерецки повери две свои партитури в ръцете на руския си колега Владимир Федосеев. В последния ден на януари се състоя премиерата за Русия на две от инструменталните произведения на прочутия съвременен полски композитор - Трета симфониета /2008г./ и Двойния концерт за цигулка и виола с оркестър /2012г./ Те бяха изпълнени от Големия симфоничен оркестър „Чайковски“ в Московската консерватория под диригентството на Владимир Федосеев, а солисти бяха - Никита Борисоглебски /цигулка/ и Максим Рисанов /виола/. Освен тези премиери, Пендерецки застана и на диригентския пулт, за изпълнението на Бетовеновата Симфония №7. За полския композитор и диригент е обичайна практика сам да дирижира творбите си, но в конкретния случай, вероятно дългогодишното познанство с Федосеев е надделяло в решението как да бъдат представени двете премиери. Пред кореспондент на InterMedia композиторът каза, че първото изпълнение на Двойния му концерт е било с именитите Юлиан Рахлин и Жанин Янсен и Оркестъра на Баварското радио, под диригентството на Марис Янсонс в Musikverein, Виена, а колкото до неговата Симфониета – това е оркестрова преработка на по-рано написания струнен квартет. „Аз пиша музика всеки ден, откакто на 7-годишна възраст създадох пиеса за цигулка и пиано за рождения ден на моята баба. Дори и когато пътувам, взимам със себе си нотни листи в чантата си“ – споделя още Кшищоф Пендерецки – „Винаги пиша с молив, за да мога да поправям своевременно написаното. И никога не записвам произведението от началото до края. Нужно ми е да нахвърля много предварителни бележки, а за Двойния концерт те бяха около стотина…“ Пред InterMedia композиторът разказва и още някои интересни моменти от неговия начин на работа: „За 70 години се научих бързо да си представям общия замисъл на произведението в главата си. За мен е особено важно да схвана общата форма на творбата. Не я записвам, но дълго я обмислям“. А на въпроса – какво би казал на онези, които предпочитат компютъра, когато композират, Пендерецки отговаря: „Първо, да забравят компютъра и каквото са намислили – да го напишат на ръка. После – дълго да изучават контрапункт, полифония. Когато започваш да пишеш музика с компютър, не можеш да оцениш основите на музикалното творчество – Ласо, Бах, Монтеверди. Ако не си запознат с полифоничната техника, не можеш да разбереш звученето на различните гласове. А това означава, че не можеш да се превърнеш в истински композитор – ще трябва да пишеш музика за филми, а не сериозни произведения“ – казва още 80-годишният маестро.
