Интересът към Васко Абаджиев извън България все още е жив. За това свидетелства публикуваната неотдавна от „The Violin Channel“ кратка информация за него, в която са разказани основни моменти от живота му и са поместени няколко аудио записа от 50-те години. Специализираният сайт обяви, че „изследва записите на българския цигулков виртуоз Васко Абаджиев”. Припомня се, че той е започнал пътя си, като един истински необикновен музикант: „Признат като дете – чудо, той е направил международния си дебют на 6-годишна възраст и едва на 12г. му е присъдена Първа награда на Международния цигулков конкурс в Лиеж”. За позабравената и до голяма степен непризната гениалност на цигуларя „The Violin Channel“ говори, като за „осуетен” талант, а друго определение за него е „специалист във виртуозния репертоар на Николо Паганини”. По-късната и драматична част от живота на Васко Абаджиев е описана с няколко думи и с едно сравнение с друг именит цигулар: „Преследван от военните години и смъртта на любимата му майка през 1965г., също като съвременника му Кристиан Фера /1933-1982/, неговият съзнателен живот представлява една трагична спирала от тъга, алкохолизъм, финансови борби и дълбока депресия”. И действително, ние знаем, че най-трудните времена в живота на Васко Абаджиев са били онези 13 години, след кончината на неговата майка Лала Пиперова /пианистка/, до последния му ден , когато невъзможността да се справи сам с живота драматично е надделяла. Този изумителен музикант, който е не само цигулар, но и композитор, умира в Хамбург, където на 14 декември 1978г. е намерен в метрото на града. Живее само 51г. /роден е на 14 януари 1926г./, но както Йехуди Менухин е успял да отбележи – „Васко Абаджиев свири божествено и вие българите трябва да се гордеете с него!”. „The Violin Channel“ лансира тезата, че легендарният български цигулар е сложил сам край на живота си и заключава - „за щастие е завещал на света едно блестящо и ценно наследство от записи”. Много от тези записи обаче, които са били правени в родината му България, бяха заличени и както каза преди няколко месеца в интервю за Класик ФМ проф. Йосиф Радионов – „трябва да се подчертае, че забравата, която тегне над Васко Абаджиев има известни политически основания”. Още по тази тема, както и за желанието именно в България да бъде възстановен спомена за този изключителен музикант, справедливо сравняван с великия Моцарт, може да си припомните от статията „За да има памет за Васко Абаджиев”.
