Британски учени установиха начин да бъде разкрита йерархията в един струнен квартет. Екип от Кралската музикална академия и Университета в Бирмингам обединиха усилията си в анализа на това как отделен музикант следва останалите в групата или се превръща в техен водач. Според изследователите, някои квартети имат ясно изразен лидер, който гарантира перфектната хармония. Въпреки това, в други „по-либерални” квартети всички музиканти свирят равнопоставено. Финното взаимодействие в рамките на струнния квартет е способно да даде нов живот в едно изпълнение, но и да покаже наяве скритата йерархия. Подробности от експеримента разяснява проф. Алън Уинг от Университета в Бирмингам: „Вкарахме музикантите в звукозаписното студио. Оборудвахме всеки един от техните инструменти с финни микрофони, разположени в близост до прагчетата на съответните грифове. Квартетите трябваше да изпълнят едно и също произведение от Йозеф Хайдн. Впоследствие изследвахме как отклоненията, които бяха от порядъка на една стотна от секундата, влияят върху останалите членове на състава.” Получените данни показават, че в „някои квартети сякаш имаше авторитарно управление докато при други бе настъпила демокрацията”. По думите на проф. Уинг „в един от квартетите има изпълнител, който оставя другите да се адаптират към него, като останалите се налага да се забавят или ускорят, за да останат в синхрон. В този случай се оказва, че първата цигулка съвсем ясно осигурява лидерството.” Ученият обяснява, че при други струнни квартети това не се наблюдава. Той добави, че инструменталистите са останали изненадани да открият, че тези видове йерархии са съществували в рамките на техните квартети. От екипа на проф. Уинг са се заели със следваща задача: да разберат дали публиката забелязва разликата и кои изпълнения предпочита. Другата научна цел, която са си поставили, е да стане ясно дали съществват подобни йерархии в рамките на други състави, при това от различни музикални жанрове. Съавторът на изследването Ейдриън Бредбъри от Кралската музикална академия в Лондон заяви: „Истинското взаимодействие между музикантите на сцената често пъти е най-наелектризиращият елемент в един концерт, но все още си остава едно от най-слабо изучаваните явления. Считам, че този експеримент за установяване на йерархията в един музикален състав ще се окаже полезен за нас и още по-вълнуващ за публиката”. Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на месечното издание на Журнала на Кралското общество /The Journal of the Royal Society Interface/
