Преди десетина дни италианският тенор Винченцо Ла Скола почина на 53-годишна възраст. Информационните агенции като че ли забавиха вестта за неговата кончина, но вече все повече издания публикуват материали за това – какво загуби оперният свят със смъртта му. Ла Скола почина внезапно на 15 април, по време на майсторски клас в Турция. И въпреки че той не достигна славата на прочутата тройка Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго, неговата звезда изгря в един относително спокоен период – преди Роберто Аланя и Хосе Кура. Павароти бе този, който го беше чул по време на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго през 1979г. и веднага го забеляза, а един друг именит тенор - Карло Бергонци, бе силно впечатлен от него и лично пожела да сподели певческия си опит с младия тогава сицилиански тенор.
Големият пробив на Ла Скола дойде през 1993г. в записа на диригента Рикардо Мути / за компанията EMI / на оп.”Риголето” от Верди. Тогава маестро Мути избра сравнително слабо познатите Винченцо Ла Скола и сопраното Даниела Деси. Три години по-късно /през 1996г./ отново Мути го посочи като „чувствителен и елегантен” за участието му в друг запис – този на оп.”Мефистофел” от Бойто /за компанията RCA Victor /.
Роден през 1958г. в Палермо, Винченцо Ла Скола бе ученик на Ариго Пола /по препоръката на Павароти/. Професионалният му дебют идва през 1983г. в Teatro Regio в Парма, като Ернесто от "Дон Паскуале” на Доницети. Последвалата изключително успешна кариера, продължила повече от 25 години, го отведе до най-важните оперни сцени по света. Освен ролите си в оперите на Верди, Пучини, Доницети и Белини, той постигна успех и като „кросоувър” изпълнител /най-вече с английската поп-звезда Клиф Ричард, особено в албума „Vita Mia” от 2009г. за EMI /. През 2000 г. той бе обявен за Посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
