„Ще изсвиря концерта на Чайковски именно на цигулката, на която Леополд Ауер е отказал да направи премиерното изпълнение“. Вадим Глузман заяви това в интервю за Класик ФМ, разказвайки историята на своя забележителен инструмент. И това е още една съществена причина да чуем интерпретацията му на живо, както в отворената за публика генерална репетиция, така и на неговия концерт на 31 януари в зала „България“. Цигулката „Страдивариус“ – „Ex Auer“ от 1690г. принадлежи на Глузман от 16 години насам, а нейната история действително е свързана със самия Чайковски. „Както много други велики инструменти, така и тази цигулка си има прякор - Ex Auer, понеже е принадлежала на Леополд Ауер. Това е изумителен исторически инструмент, а не просто поредната цигулка – разказва Вадим Глузман – Удивително е да си представим как големи цигулари, като младия Хайфиц, като Милщайн, Миша Елман – всички те са слушали изпълненията на този инструмент, докато са се учели“. Всъщност, Глузман получава тази истинска музикална реликва от „Обществото Страдивари“ в Чикаго, и както днес вече си обяснява този факт – „мисля, че по онова време организацията е преценила, че я заслужавам“. Историята, чрез думите на цигуларя, е следната: „Когато Чайковски пише Концерта за цигулка и оркестър и го посвещава на Леополд Ауер, той е взел предвид именно тази цигулка. А когато занесъл партитурата заедно с посвещението си на Ауер, след първия прочит на цигулковата партия, Ауер заявява, че концертът е твърде неудобен за свирене, „не-цигулков“ и затова отказал да го изсвири. Също така, Ауер отказал и посвещението… Така че, аз ще изсвиря концерта на Чайковски именно на цигулката, на която Леополд Ауер е отказал да направи премиерното изпълнение“. Вадим Глузман поема ангажимента за София с Оркестъра на Класик ФМ, защото познава добре Максим Ешкенази, и то от много години. „Още докато Максим беше асистент диригент на Pacific Symphony, работихме заедно концерта на Брамс. Имахме само една репетиция, около половин час, и въпреки това изпълнението ми стана едно от най-добрите, които някога съм правил на този концерт. Когато Максим ме покани да солирам с него в София, приех с удоволствие – казва още той и допълва – а за Оркестъра на Класик ФМ съм чувал и от Пинкас Цукерман“. 40-годишният Глузман е роден в Житомир, израснал е в Рига, живял е в Йерусалим, а сега пътува между Чикаго и Израел. Смята, че това определено се е отразило на начина, по който музицира, но същевременно уточнява: „Не мисля, че можете да ме окачествите като руски, израелски или американски цигулар – аз не съм нито един от тях… В днешно време граници между цигулковите школи почти не съществуват, особено след разпадането на бившия Съветски съюз и вдигането на Желязната завеса“. Дали си спомня момента, когато цигулката се е превърнала в определящият фактор на неговия живот? – „Такова прозрение не идва изведнъж, имало е моменти, в които съм искал да се откажа от нея… Но трябва да съм бил в юношеските си години, когато осъзнах, че това е моят път и цигулката е онова, на което искам да посветя живота си“. В края на този разговор, Вадим Глузман някак спокойно и откровено заключава: „Аз обичам това, което правя… Като повечето хора и аз съм правил грешки, но някак си усещам, че стигайки до големите кръстопътища в живота, съм успявал да направя правилния избор. Благодарен съм, че мога да правя това, което правя“ – завършва той. Цялото интервю можете да чуете под снимката вляво, в превода на Димитър Московски.
