„Показателна е загрижеността за бъдещето на симфоничните оркестри”, коментира американският диригент Ленард Слаткин. Той е оптимист по отношение на ролята на оркестрите в нашето общество, счита я за положителна за младите музиканти и не се тревожи, че класиците ще изчезнат. „Докато съществува общество, ще има и оркестри, които да го отразяват”, смята маестрото. 69-годишният Слаткин е музикален директор на Националния оркестър на Лион и на Симфоничния оркестър на Детройт. Именно американският град, който се обяви в несъстоятелност, често провокира медиите да задават въпроси към диригента за неговия оркестър. „Симфоничният оркестър на Детройт се справя много добре. Ние сме частна институция и не сме свързани с фалита. Това не означава, че положението не ни се отразява. Виждали сме високи приходи от продажбата на билети, скок във вноските от спонсорите, но това се дължи на усилената работа, която извършваме”, подчертава Ленард Слаткин. В Щатите всички забелязваха какво става, но не успяха или не искаха да повярват. Ние набелязахме реална стратегия за излизане от кризата и тя проработи”, добави той. Ленард Слаткин е непрестанно зает и в Националния оркестър на Лион . „Наскоро правихме турне в Китай по повод 50-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Франция и Китай с подкрепата на френското Министерство на културата. Репертоарът включваше Берлиоз, Форе, Сати, Бизе, Сен-Санс, Дебюси и Равел. Бяхме подбрали най-известните композиции, с които голяма част от аудиторията се запознаваше за първи път. Този малък експеримент при нашето първо посещение в Поднебесната империя не е лоша идея”, разкри Слаткин. Диригентът е роден в Лос Анджелис в музикално семейство. Носител е на 7 награди Грами и зад себе си има огромна дискография, която обхваща четири десетилетия работа на пулта. Ленард Слаткин става известен с представянето на американски репертоар, но не изневерява на руските или британските композитори. „ С Оркестъра на Лион записахме първи диск с творбите на Равел през ноември 2013г. Възнамеряваме да направим общо 11 албума.” Изявите на Слаткин със Симфоничния оркестър на Сейнт Луис, Симфоничния оркестър на Би Би Си и други състави почти не оставяха време за композиране. Сега е различно. Неговата Фантазия от телевизионни теми, вдъхновена от композитора Джон Уилямс, го стимулира да гледа напред. „Хората забравиха, че той е телевизионен композитор преди всичко. Дори и той беше забравил”, отбеляза Уилямс. В своя защита Слаткин твърди, че важен фактор за новата музика е създаването на бъдеща публика. „Къде е днешният аналог на „Петя и Вълкът”?”, реторично се пита диригентът, докато пояснява, че съвременните млади музиканти не са обслужвани от днешните големи композитори. „Това, което правим, като цяло, се отразява на чувствата, мислите, емоциите във всекидневния ни живот. Класическата музика често може да поглежда назад във времето, но това не означава, че ще умре. Трудно е да си представим животът без Бетовен. Не мога да си го представя, но някога може и да се стигне до този момент. Не може просто така да се унищожи историята”, счита Ленард Слаткин.
