„Цигулката ме избра“ – казва в едно свое интервю именитият Вадим Глузман. И още – „Откакто се помня, винаги съм знаел, че ще бъда цигулар“. Думи, които потвърждават съдбата му, още от 6-годишна възраст, когато родителите му го записват в училище за надарени деца в Рига. Така започва да свири, така и за първи път излиза пред публика, а също и среща младата пианистка Анджела Йофе /дъщеря на знаменития негов педагог Ефим Йофе/, която след това задълго става негов партньор на сцената, и в живота. Вадим Глузман е роден в украинския град Житомир през 1973г. и в семейството му винаги е имало особено отношение към музиката. В неговия дом се слушат записите на Давид Ойстрах и Хенрик Шеринг. Семейството на цигуларя е с дълги музикални традиции, още дядо му сам е изработил цигулка, но професионалното отношение към този инструмент идва чак при Вадим Глузман. И тъй като потеклото му е израело-украинско, именно цигулката е възприемана от него, като „най-еврейският инструмент“, по собствените му думи. През 1990г. семейство Глузман се премества в Израел, където по това време пристигат и още много музиканти от бившия Съветски съюз. Исак Щерн е човекът, който му подава ръка там, а тогава Вадим е вече на 17 години. Историята на тяхното запознанство е много интересна. Когато младият цигулар отива на прослушване в Йерусалим пред маестрото, му се налага да свири на чужда цигулка, тъй като неговата е пострадала при пътнотранспортно произшествие с мотоциклет, пътувайки от Латвия за Израел. При тази първа среща Исак Щерн не остава твърде доволен, но не го и отпраща, а напротив – търси начин да му помогне. Само след седмица, младият Вадим получава нов инструмент и дори стипендия от Американо-Израелската културна фондация на знаменития Щерн, която финансира талантливи изпълнители в обучението им. Минава една година, и ето че за Глузман вече дори има прекрасен инструмент „Гуарнери“, отново чрез ходатайството на големия маестро. По този начин получава не само едно много добро музикално образование в Тел Авив, но и 7-годишно обучение в САЩ. Учи в Далас, а после в „Джулиард скул“, Ню Йорк. Така, благодарение на Исак Щерн и огромната негова подкрепа, пътят на Вадим Глузман е открит – многобройни концерти, солови изяви, участия в камерни ансамбли, оркестри и разбира се, международни конкурси. А останалата част от световната му кариера, днес вече е известна. Глузман, който вече е на 40, винаги е повтарял, че неговия инструмент притежава някакво „скрито вълшебство“. А в едно интервю дори си спомня: „Свирейки на цигулка за първи път, не можех да повярвам, че изпълнителят на тази чудесно звучаща музика, съм самият аз!“ Ще го чуем и ние – на 31 януари в зала „България“, най-напред в откритата му генерална репетиция с Оркестъра на Класик ФМ и диригента Максим Ешкенази, а след това и в дългоочаквания концерт същата вечер.
