Десет нови кратера на планетата Меркурий получиха имена, съобщават от Международният астрономически съюз. Това е единствената организация в света, която има право да кръщава космически обекти, като само кратерите могат да получат имена на музиканти, художници, писатели и поети. Условието е личностите да имат значителен принос в своята област и да са били признати техните качества за повече от 50 години. В последния списък, изготвен от Международния астрономически съюз, са включени френският композитор Ектор Берлиоз и италианският тенор Енрико Карузо. Останалите френски композитори- „кръстници” на кратери, са Жан-Филип Рамо и Клод Дебюси. Сред италианските композитори откриваме Клаудио Монтеверди, Антонио Вивалди, Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Доменико и Алесандро Скарлати Повече от 120 кратера на планетата Меркурий са получили свои имена след първото прелитане на космическия апарат на НАСА „Месинджър” през 2008г. Близо една трета от тях носят имена на композитори и музиканти. Сред тези кратери, с най-голям диаметър е този на Лудвиг ван Бетовен – 643 км. Това го прави третият най-голям кратер на Меркурий и единадесетият в Слънчевата система. Образуванието, носещо името на Сергей Рахманинов, следва Бетовен по размер със своите 290 км. Кратерите, назовани на Йохан Себастиан Бах и Волфганг Амадеус Моцарт, имат еднакъв диаметър- 225 км. Кратерът с най-малък диаметър е този на Чарлз Айвс – 20 км. На най-близката до Слънцето планета се намират кратерите на Барток, Брамс, Вагнер, Хендел, Глинка, Глук, Дворжак, Малер, Мусоргски, Пърсел, Стравински, Чайковски, Шопен, Шуберт и Шьонберг. Има и понижение на повърхността на Меркурий, кръстено на един от най-големите музикални теоретици на Средновековието Гуидо д’Арецо Съществува кратер с името Купрен в чест на френската музикална фамилия от епохата на Барока. Припомняме ви, че през пролетта на 2013г. Космическият апарат "Месинджър" завърши картографирането на повърхността на Меркурий. По този начин бе създадена първата в историята на човечеството пълна карта на тази планета. Преди това около половината от повърхността на Меркурий беше нанесена на картата от американския непилотиран космически апарат "Маринър-10", прелетял няколко пъти в близост до планетата в периода 1974 – 1975г. "Месинджър" бе изстрелян през 2004 г и е първият апарат, полетял към Меркурий след "Маринър-10". През март 2011 г. той излезе на орбитата на най-малката планета в Слънчевата система и анализира нейните химични и физични свойства благодарение на бордовите си спектрометри и високочувствителни камери, работещи в инфрачервения и видим диапазон. Космическият апарат откри нов тип геоложки образувания, а получените данни от неговите уреди позволяват да се потвърди хипотезата за присъствието на воден лед в кратерите на полюсите, които са непрекъснато в сянка.
