В неделния брой на американския ежедневник Ню Йорк Таймс бе публикувана статия, посветена на диригента Росен Миланов. В материала, озаглавен „Диригентът, който владее палката между културите“, българският маестро споделя: „Имам определена връзка с емоционалната интензивност на творбата, но работя усилено, за да я представя в разумни граници. Тогава се получава сближаването- способността да се слеят в едно коренно различни части“. Именно сближаването стои в основата на кариерата на Миланов, който е главен диригент на Симфоничния оркестър на Астуриас, Испания и музикален директор на Симфоничния оркестър на Принстън. На 19 януари 2014г., именно с американския оркестър, той ще представи концертната вечер „Испанска нощ”, в която ще се състои американската премиера на Концерт за кларинет и оркестър № 2 от Оскар Наваро. Солист ще бъде Хосе Франч-Балестър. В програмата са предвидени и произведения от Равел, Шабрие и Дебюси. Събитието предстои в Аудиториум Ричардсън, разположен в кампуса на Университета в Принстън. „Вярвам силно в кръстосването на културите”, обяснява Миланов и допълва, че през изминалата година е работил на пет континента като гостуващ диригент. 49-годишният маестро живее от 2000г. във Филаделфия докато неговите брат и баща са в България. “Оркестърът се превръща в твое семейство. Ставаш нещо като негов баща“, признава Миланов. Според Ню Йорк Таймс, бащинският му инстинкт се проявява най-силно в оркестъра „Симфония в до”, базиран в Камдън, Ню Джърси, САЩ. В него колежани или студенти от консерваториите „усъвършенстват работата си”, както уточнява диригентът. „Нивото им е невероятно. Те са били обучени за солисти, за да се справят с репертоар, написан само за техните инструменти. Свиренето в оркестър прилича повече на спортен отбор. Това е много по-различно преживяване”, коментира Росен Миланов. Тези думи напомнят на опита на самия диригент, който започва да свири на обой на 15-годишна възраст. Изучавал е дирижиране в Джулиард Скул (където получава стипендията в памет на Бруно Валтер), в Институт по музика „Къртис”. Завършва специалност „Обой” в Duquesne университет и в Националната музикална академия в София. Като професионален обоист работи шест години докато диригентската му кариера набира скорост. „Така че съм бил от двете страни на пулта”, разкрива Миланов. „Докато бях дете, когато някой ми донесеше играчка, исках да я разглобя. Исках да погледна от вътре всеки часовник, който стоеше у дома. Очарован съм от сложността”, спомня си маестрото. „Винаги съм обичал да организирам хора. Това качество ми помага в диригентската работа, защото трябва да бъда в състояние и да ги вдъхновя. Вдъхновението е взаимно. Понякога оркестрантите ми дават всичко и когато това се случи, съм много щастлив и благодарен”, твърди той. „Обичам да давам всичко, но също и да получавам всичко. Именно тогава музиката се превръща в магия”, пояснява Росен Миланов пред Ню Йорк Таймс.
