На 81-годишна възраст завърши жизнения си път известният полски композитор Войчех Килар /1932-2013/. Кончината му е настъпила на 29 декември в полския град Катовице. Войчех Килар бе едно от най-големите имена във филмовата музика, а партитурата му за „Пианистът“ /носител на „Оскар“/ на режисьора Роман Полански, му донесе изключително признание. Според английското радио Classic FM „светът на филмовата музика е в траур, заради смъртта на Войчех Килар“. BBC News уточнява, че композиторът е починал след дълго боледуване в дома си и цитира думите на Йержи Корновиц /оглавяващ Асоциацията на полските композитори/: „Силата на посланието на неговата музика… ще остане завинаги в паметта ми“. Хенрик Горецки, Кшищоф Пендерецки и Войчех Килар – това са тримата най-активни музиканти на полския авангард през 60-те на ХХ век, въпреки че по-късния успех на Килар в киното е това, което го прави световноизвестен. Самият той започва като пианист, бил е за кратко и ученик на Надя Буланже в Париж, а през 70-те започва да пише филмова музика. Композирал е за над 130 продукции, преди „Дракула“ /1992г./да привлече сериозно вниманието към него. Известно е, че Франсис Форд Копола му е дал пълна свобода над партитурата за този филм, но по-слабо познат факт е, че по-късно режисьорът се е заинтересувал как точно е постигнал музикалното си внушение, а отговорът на Килар е бил: „Трябва да се живее в Катовице“. Този саундтрак му донася наградата за „Най-добра филмова партитура“ на Американското общество на композиторите, авторите и издателите. През 2003г. композиторът получи номинация за BAFTA за „Пианистът“, след като с Роман Полански вече бяха създали филми, като „Смъртта и момичето“, „Деветата порта“ и др. Влиятелните полски режисьори, с които Войчех Килар бе предпочел да работи са Анджей Вайда /„Пан Тадеуш“/, Кшищоф Кешловски и Кшищоф Зануси, като последният му посвети биографичен филм. BBC News припомня някои по-неизвестни изказвания на композитора през годините, в едно от които той споделя своите три критерия, по които се е водел, когато е трябвало да пише музика за киното: името на режисьора, заплащането и сценария. И още – че би искал да бъде запомнен, като „добро човешко същество, някой, който е донесъл малко щастие и надежда в живота… “.
