Дали това е класация или своеобразен преглед на няколко книги, посветени на класиката, можете да прецените сами. В началото на тази година се появи изданието „История на музиката”, написана от композитора Хауърд Гудъл. Книгата стана известна след неговата поредица от предавания по британския тв.канал Би Би Си 2. С голяма доза остроумие и точни съпоставки, авторът проследява развитието на музиката от времето на Йохан Кристиан Бах до ерата Бийтълс.
Когато Джон Елиът Гардинър чува Йохан Себастиан Бах, го намира за „твърде мрачен, без дух, чувство за хумор и човечност”. Това обаче не му попречи да издаде „Музика от райския замък”. Друга книга, посветена на немския композитор, е изследването на Пол Ели, озаглавено „Преоткривайки Бах”. Американският писател се занимава с творческите етапи, през които преминава Бах и достига да прочита на неговите творби от страна на днешните музиканти. „Ако Матеус Пасион е бил забравен, през 1829г. Менделсон успява да съживи неговия дух. Така Бах се завръща...Работата му е фина комбинация от наситена субективност с полифонична отдалеченост”, пише авторът. На места Ели хиперболизира: „Докато свиреше неговите сюити за чело, Пабло Казалс размахваше лъка във въздуха като същински самурай, готов да разсече музикалния инструмент”.
Изданията за класика не пропускат две от годишнините, които отбеляза музикалния свят през 2013г. По повод 200 години от рождението на Рихард Вагнер британецът Бари Милингтън публикува „Магьосникът от Байройт”, в който подробно се описва живота и творчеството на композитора. Главният музикален критик на „Лондон ивнинг стандарт”, биограф на Вагнер и издател на вестник за него се е постарал да подготви илюстрации почти на всяка страница. Научен поглед върху Вагнеровите произведения предлага немския музиколог Мартин Гек с книгата си „Рихард Вагнер- Живот в музиката”. „Четивата за Вагнер могат да затруднят почитателите на оперите му”, смята Гек. „Неговите произведения не са плод на фанатизъм или егоизъм, а на истинската мания към музиката извън контрола на артистичността.” Другата годишнина, отбелязана в книга, носи заглавието „Бенджамин Бритън- живот в 20 век”. Автор на изданието Пол Килди се оказва не само великолепен диригент, но и майстор на перото. Австралиецът твърди, че изкуството му процъфтява заради реда и дисциплината, която налага английският композитор. „Докато през деня разучава Бетовен, вечер си ляга с оркестровите партитури в ръка”, пояснява Килди. Още една книга за Бритън – тази на Нийл Пауъл – се стреми да скандализира с отношението на композитора към децата и към собствения му пол. Кореспонденцията на световноизвестния музикант Ленард Бърнстейн може да бъде открита в книга на британския писател и музикален критик Найджъл Симеоне. Припомнете си ТУК
Трудно е да очертаем заглавията на всички книги за класическата музика, които се появиха по света през 2013г. Остава отворен въпросът дали броят на българските автори и книги, свързани с класиката, може да бъде съпоставим с посочения дотук.
