Изглежда, че финансовата криза, в която все още се намират някои държави, е повлияла сериозно върху цените на цигулките, пише престижното издание „The Economist”. Напоследък се забелязва техният ръст вместо поевтиняване. В периода 1980 - 2011г. средните аукционни цени на цигулките „Страдивариус” са нараснали с годишен темп от 15,4 %, сочат данни на консултантската компания „Violin Advisor”. „По време на рецесията част от заможните хора са загубили много средства в стоки и имоти, а онези от тях, които притежават редки цигулки, не са загубили нито цент”, твърди Паоло Албергини – търговец на цигулки в Ню Йорк. Той е участвал в продажбата на цигулка „Вийотан”, изработена от италианския лютиер Джузепе Гуарнери дел Джезу през 18 в., която е била оценена на 16 млн. долара и вече е в колекцията на анонимен собственик. Купувачите на струнните инструменти винаги са свързани с музиката. „Ако купуват Страдивариус или Гуарнери, те не си тръгват просто с покупката сякаш са се снабдили с акции от печеливша корпорация. Колкото по-рядък е инструментът, толкова повече се грижат за него и толкова по-голямо е пазарното търсене”, обяснява Албергини. Гуарнери е конструирал 250 цигулки, от които около 150 са оцелели до днес, докато Страдивари е създател на 1100 инструмента, сред които виоли, чели и арфи. Това показват изчисленията на Института Смит във Вашингтон. От тях се броят на пръсти уникатите, излизащи на търг. Една от цигулките „Страдивариус”, открадната от лондонско кафене преди три години, се очаква да надхвърли цената от 2 млн. британски лири. Пазарът на музикални инструменти поставя музикантите в неравнопоставено положение. „Някои от най-добрите са напълно недостъпни”, алармира Гордан Николич- концертмайстор на Лондонския симфоничен оркестър. „Може да се намери благодетел, който да ви предостави своята цигулка, но вие не знаете колко дълго ще можете да свирите на нея”, счита той. Има купувачи на скъпоструващи цигулки, които са готови да ги дадат на обещаващи музиканти, но повечето предпочитат да ги пазят на сигурно място. „Не може просто да си купите, впоследствие да приберете инструментите и да се очаква, че ще бъдат в отлично състояние след 10 или 20 години”, пояснява лютиерът от Минесота Анди Фейн. „Точно обратното”, допълва той. „Най-доброто решение е да се съберат на едно място качествен инструмент и именит музикант, който да свири на него”, счита Фейн. От своя страна, търговците пускат обяви, с които приканват собствениците на старинни инструменти да получат нова ценова оценка. Но цигуларят Николич съзира в това бързане една нова златна мина за търговците. „Страдивари и Гуарнери са най-известните лютиери, но на по-малко популярните почти не се обръща внимание. Например, цигулките на австрийския лютиер от 17в. Якоб Щайнер разполагат с прекрасен звук, а струват само няколко стотин евро”, споделя Николич. „Ако младите музиканти ме питат за съвет за инструмент, казвам им да слушат с ушите си, а не да се вслушват в пазара”, казва музикантът.
