Симфонията, за която в музикалните среди се заговори наскоро…. Тази непозната творба на Пьотр Илич Чайковски /1840-1893/прозвуча само преди няколко дни отново – на 22 ноември в Санкт Петербург. Известният виолончелист и диригент Александър Рудин я представи, дирижирайки Симфоничния оркестър на Държавната академична капела на града. Но, каква е историята на тази „Седма” симфония, за която мнозина дори и не са подозирали, и има ли действително и друго симфонично платно, създадено след грандиозната Шеста „Патетична“? Всъщност има и това е тази, която днес се определя, като Седмата, но не и в хронологичен ред. Симфонията в ми бемол мажор остава недовършена и е писана между 1891 и 1892г. или преди Чайковски да започне работа върху Шестата, чиято премиера идва през 1893г. Има документи, които разкриват, че тази симфония е наречена от самия композитор „Живот“ /„Жизнь“/ - това са лични бележки на Чайковски към партитурата. Идеята за такава творба е съвпаднала с тежък емоционален период в живота му, тогава той преживява и разрив в отношенията си с неговата благодетелка Надежда фон Мек. Симфонията остава недовършена не защото композиторът не е успял да я завърши, а защото просто я отхвърля. „Реших да я захвърля и да я забравя“ казва той в свое писмо от 1892г., след като е започнал работа върху нея предната година и й посвещава времето си почти през цялата 1892-ра. Смята се, че първите нахвърлени идеи се появяват през 1891г. и това е свързано до голяма степен с пътуването му до Америка. В крайна сметка той оркестрира цялата първа част, но два месеца по-късно… се отказва от новата си творба. Този отказ обаче, проправя пътя на гения му към следващата – Шестата, която пише в последната година от живота си, 1893-та. И както често се е случвало в историята, над недовършеното симфонично платно на Чайковски е работил друг - неговият ученик Сергей Танеев, вече след смъртта на великия си учител. Така се ражда едно ново произведение в три части, Симфонията „Живот“, която за първи път бе изпълнена сравнително скоро – на 8 май 2006г. в концертната зала в Москва, носеща днес неговото име. В процеса на пресъздаването й участват Асоциацията на лауреатите на международния конкурс „Чайковски“, сътрудници на Московската консерватория и Къщата-музей в Клин. Симфонията в ми бемол мажор, за която в музикалните среди действително се заговори наскоро, прозвуча в петък вечерта в оркестрацията на Пьотр Климов.
