В зала „България“ ще бъде поставен бронзов бюст на великия български цигулар Васко Абаджиев. Откриването на скулптурния портрет, дело на проф. Христо Харалампиев, ще бъде на 16 ноември от 11.30ч. И за да бъде подпомогнат проекта, известни наши музиканти ще изнесат благотворителен концерт, на който ще бъде изпълнена и композиция на самия Васко Абаджиев. Един от застъпниците на тази идея е цигуларят Йосиф Радионов, който казва: „Васко Абаджиев е отсъствал дълго време от България, близо 55 години, и като че ли голяма част от творчеството му остава непознато, недооценено и даже загубено, може би. Наред със Саша Попов, основателят на професионалното симфонично дело у нас, зала „България“ вече ще има и бюст на още един артист, който дълго време е бил забравен и който е значителна фигура, още от детската му възраст. Ние знаем, че той едва 12-годишен печели в Белгия награда „Крайслер“ в памет на големия белгийски цигулар Изаи“. Гостувайки в Класик ФМ радио, Йосиф Радионов изрази надежда, че благодарение на тази инициатива ще се осветли повече фигурата на „феноменалния цигулар“, защото „който не знае - ще научи кой е той!“ Идеята за това ново художествено изображение, сътворено от скулптора Христо Харалампиев, идва от г-н Христо Василев, един от най-големите почитатели на Васко Абаджиев. Той успя да съживи записи от „Златния фонд“ на БНР и да ги предостави на музикалния пазар в последните няколко години. „Бързам да ви съобщя, че инициативата за поставянето на бюста произлиза от страна на инж. Василев и на г-жа Янка Караджова, която е по-малката сестра на цигуларя и която живее в Берлин – разказа още Йосиф Радионов - Тя вече е в напреднала възраст и е изявила желание да бъде поставен паметен знак някъде около хотел „България“ или на къщата, където е живял Васко Абаджиев. А защо точно хотел „България“? Малцина знаят, че Музикалната академия в годините между двете войни, когато Васко е бил дете-чудо, ученик на своя баща /професорът по цигулка Никола Абаджиев/, академията тогава се е помещавала в сграда точно срещу двореца, където днес е хотел „България“. А в зала „България“ Васко Абаджиев е изнасял легендарни концерти, когато хората не са можели да се вредят, и когато е имало дори високоговорители по улиците, за да може желаещите да го чуят, затова - тя е най-подходящото място. И аз си мисля, че това е едно начало, за да може повече образи на наши големи музиканти да се видят там, не само като снимки, но и като артистично пластично превъплъщение. Трябва да се подчертае – продължава Йосиф Радионов - че забравата, която тегне над Васко Абаджиев, има известни политически основания. През 60-те години той напуска България и то в момент, в който е високо ценен и „обласкаван“ от тогавашното социалистическо ръководство и лично от Вълко Червенков. Но, настъпва някакво охладняване, защото Васко Абаджиев е една личност с по-крути прояви – и като манталитет, и като смелост в изказването на собственото си мнение. Така, в един момент той става неудобен… и решава да напусне страната. Изглежда, че отсъствието вече на този човек става доста удобно той да бъде забравен, неговите записи да бъдат пренебрегнати и да не се пускат по радиото, а доста от тях да изчезнат. И фактически, от една легендарна личност този човек изведнъж се оказва персона нон грата… за него нищо не се споменава.“ В заключение, Йосиф Радионов не може да премълчи тягостния извод: „Не са малко българските интелектуалци, които са станали жертва и аз смятам, че духовната ни нищета се дължи по-скоро на това, че в България е проведена една невероятна и жестока гонитба на всички, които са били несъгласни с новия ред от 1944-45г. Практически голяма част от цвета на българската интелигенция и на хората с творчески сили, са били или ликвидирани или изпратени някъде, за да не може обществото да се ползва от техния потенциал. А това е една огромна трагедия в живота на България… “
