Силната музика може да доведе до загуба на слуха. Твърдението е валидно не само за рок музикантите и техните фенове, които най-често са изложени на този риск. Оказва се, че валдхорнистите са особено уязвими от увреждания на слуха, като причината най-често се крие в останалите колеги, които свирят. Учени от Университета Куинсланд, Австралия направили проучването по време на Международната среща на валдхорнистите, която се проведе в Брисбейн. В експеримента участват 142 музиканти, които се били подложени на изследвания преди няколко години. Резултатите били впечатляващи: 22.2 % показали сериозни признаци на сериозна загуба на слуха, а при професионалните валдхорнисти до 40-годишна възраст, са констатирани слухови нарушения при 32.9 на сто. Проучванията не отчитат пола на музикантите. Изследователите трудно откриват факторите за това заболяване, тъй като то не се проявява при хора, които не работят при подобно излагане в звукова среда. От въпросника, предоставен на музикантите, става ясно, че 1 от 5 валдхорнисти е ползвал тапи за уши, а 11 % от интервюираните признават, че са ги ползвали през цялото време на даден концерт. По-рано тази година излязоха резултатите на шведски изследователи, които са проучвали 22 оркестрови музиканти в продължение на 2 седмици. По време на репетиции и концерти те са носели специални устройства за измерване на звука. Резултатите не показали нарушения на слуха при половината от музикантите. Миналата година словенски учени публикуваха аудиометрични изследвания, според които цигуларите са най-силно предразположени към загуба на слуха поради близостта на техния инструмент до ушите им. Въпреки това, австралийските учени са достигнали до заключението, че управлението на риска от загуба на слуха представлява сериозно предизвикателство за музикантите. Те препоръчват подобряване на условията за работа, тъй като „това може да се отрази на способността на валдхорниста да свири и, следователно, да се препитава.“ Според изследователите, формата на инструментите е ключов фактор за потенциална загуба на слуха, тъй като звуковата вълна от съответния инструмент е насочена първоначално към най-близкото обкръжение, което в случая са останалите музиканти, а след това към публиката. Д-р Уейн Уилсън – специалист по аудиометрия и ръководител на екипа изследователи от Университета Куинсланд посочва в заключение: „Резултатите, до които достигнахме, без съмнение ни водят към извода, че професионалните оркестрови музиканти могат да бъдат изложени на потенциално вредни нива на шум в работната им среда. Добрият слух варира от музикант до музикант в съответствие с неговото място в оркестъра, репертоара и инструмента, на който свири, като валдхорнистите представляват най-рисковата група.“ Припомняме, че валдхорните могат да достигнат нива на шум от 106 децибела, докато силата при тромбоните и тромпетите е около 114 децибела.
