Според ново научно изследване в областта на неврологията, „Ефектът Моцарт” е напълно несъществуващо явление. Това установиха американски учени от Калифорнийския Университет, ръководени от Никълъс Спицер. Резултатите от изследването сочат, че слушането на класическа музика не оказва влияние върху способността на мозъка да получава нови знания и да бъде активен. Всичко това е в разрез с популярната идея за „Ефектът Моцарт”, според която слушането на класическа музика (в частност, тази на Моцарт) може да увеличи умствената дейност както на бебетата, растящите деца, така и на възрастните. Пред списание „The Economist”, Никълъс Спицер заявява, че трябва да се разсее този мит. „Освен слушането на класическа музика, играенето на определени игри също подобрявало когнитивните функции на мозъка. Тези теории са разглеждани подробно и просто не са издържани”, пояснява изследователят. "Разочароващо е, по някакъв начин, но това, което научихме, е, че упражненията са ключът към функциите на мозъка", добави той. Въпреки това, Спицър е съгласен с факта, че да се учиш да свириш на музикален инструмент може да подобри познавателните функции на мозъка. "Това са ясно изразени когнитивни функции, които се съчетават помежду си. Това важи особено, ако се учите да изпълнявате музика и да четете нотния текст едновременно", посочва още ученият. Никълъс Спицер е част от инициативата „BRAIN” /„Изследвания на мозъка за напреднали иновационни нанотехнологии”/, инициирана от администрацията на американския президент Барак Обама на 2 април 2013г. Целта е да бъде изготвена карта с дейността на всеки неврон в човешкия мозък. Базирана на проекта „Човешки геном”, инициативата ще струва на американския данъкоплатец повече от 300 млн. долара на година за срок от десет години. Изследването на Спицър се появява близо два месеца след друго проучване, според което слушането на Моцарт помага значително за съсредоточаване на ума и подобрява дейността на мозъка. Ръководителите на изследването проф. Нобуо Масатака от университета в Киото, Япония и д-р Ленард Перловски от Харвардския университет, твърдят, че откритието доказва, че музиката играе ключова роля за развитието на човешкия мозък. По информация на БГНЕС за целите на изследването учените формирали групи от 25 момчета между 8 и 9 –годишна възраст и още 25 възрастни хора между 65 и 75 години, които се подложили на теста на Струп. Той се използва за изследване на мисловната дейност на човека и при решаването му участниците трябва да установят цвета, върху който са изписани думи. Предизвикателството е да успееш да установиш точния цвят, когато думата изписва друг цвят. Когато думите светнат пред участниците на екрана на компютъра, те трябва да кажат цвета и да игнорират изписаната дума. Например думата "червено" може да бъде написана в син цвят, но участникът трябва да каже "червено".Тестът бил извършен три пъти: на фона на музиката на Моцарт, на фона на променена версия на същата музика с дисонантни интервали и при пълна тишина. Резултатите се оказали еднакви за младите и възрастните участници. И двете възрастови групи успели да кажат точните цветове по-бързо и с по-малко грешки, докато слушали оригиналната музика на Моцарт. При дисонантната музика времето за реакция станало значително по-голямо и процентът на грешките бил значително по-висок. Учените смятат, че вродената неприязън на мозъка към дисонантната музика и високият процент на успех при хармоничната музика на Моцарт показват важното значение на музиката за когнитивната дейност.
