„Волфганг Амадеус Моцарт спира да работи като придворен музикант в Залцбург, защото не му плащат достатъчно и излиза на голямата сцена, където популяризира собствените си произведения.” „Игор Стравински прави малки промени върху произведенията си, за да запази авторските си права и да получи по-високо възнаграждение от компанията, на която продава творбите”. Така изглежда част от въведението по икономика за музиканти, което водещи университети в САЩ въвеждат в образователните си програми. Департаментите по музика в американските ВУЗ-ове разработват курсове по икономика и маркетинг за професионални музиканти. Изглежда, че времената го изискват, а и броят на безработните музиканти в страната е нараснал заради кризата. От друга страна, оркестрите оцеляват със сериозни финансови трудности. „Това е и известен натиск в сферата на образованието, диктуван от пазарните условия, в които живеем”, коментира композиторът Конрад Кен, който преподава в Музикалната школа към Университета в Денвър. „Програмите за кариерно развитие навлизат все по-активно в музикалните учебни заведения. Не съм сигурен, че хората в миналото са били задължени да се обучават по този начин, но сега е различно. Днес възпитаниците ни трябва да знаят как да свирят, да познават малко от историята и теорията на музиката, но също и каква възвръщаемост на тази инвестиция трябва да очакват”. Най-съществени доказателства на тази теза откриваме в Университета Рочестър. В престижната Музикална школа Истман вече работят върху проучването на възможности за кариерно развитие на виско образовани класически музиканти. Центърът за кариерно развитие е в процес на стартиране благодарение на безвъзмездната помощ на филантропа Пол Джуди, който е сред основните дарители на Чикагския симфоничен оркестър. Джуди дарява за развитие на младите музиканти сумата от 1 млн. щатски долара. „Нашите музикални училища и консерватории развиват първокласни образователни програми, които разкриват пред бъдещите концертиращи артисти всички теоретични и художествени аспекти на музиката. Сега трябва да се потопим в света на музикалната икономика”, смята председателя на настоятелството на школата Дъглас Лоури. Той пояснява, че оркестрите са предизвикателство за познатите бизнес модели, прилагани в други области. „Опитваме се да обучим възпитаниците да разбират значението например на интернет маркетинга и създаването на публиката. Не искаме те да се превръщат в обикновени художествени ръководители, а в същински бизнес лидери”, подчертава Лоури. Припомняме, че бюджетен дефицит принуди Оркестъра на Минесота да отмени част от своя сезон за тази година. Съставите на симфоничните оркестри в Атланта, Чикаго, Детройт, Индианаполис и др. също бяха подложени на бюджетни рестрикции, а техните колеги-музиканти във Филаделфия, Луисвил, Ню Мексико едва не обявиха фалит от 2008г. насам. Въпреки тази мрачна картина, интересът към професиите в областта на музиката се увеличава. По данни на Националната асоциация на американските музикални училища броят на учениците е нараснал от 97 422 души през 2003г. на 111 461 души през 2013г. Много от завършилите сред тях създават собствени ансамбли, като развиват аудиторията си на малки нетрадиционни места като клубове и художествени галерии. Според изчисленията на Центъра за образование и работа на Университета Джорджтаун само 8,6% от новозавършилите музиканти не успяват да намерят работа. За сравнение, 9,8% от техните връстници в други области на изкуството остават без възможности за професионална реализация.