Испанският цигулар Антони Тудури защити докторат по информатика в Университета на Балеарските острови, в който оспорва авторството на Й.С.Бах на 8 от неговите прелюди. В своята дисертация той доказва тезата си, като развива аналитичен метод върху партитурите за орган от каталога на Бах. „Това са творби, приписвани на Бах, за които музиколозите вече имат съмнение около тяхното авторство”, твърди Тудури. Той е изследвал един по един прелюдите, които са номерирани от Волфганг Шмидер като „BWV 553-560". Заключението сочи, че само три от тях- "BWV 556", "BWV 559" y "BWV 560", са композирани от Й.С.Бах, докато останалите са дело на Йохан Лудвиг Кребс – един от най-талантливите ученици на великия немски композитор. Тудури развива система, базирана на изучаването на множество произведения, за да установи отличителните белези за всеки автор и да ги сравни чрез конкретни партитури със съмнително авторство, като открива съвпадения между тях. Компютърната програма, разработена от музиканта от Балеарските острови, изследва честотата на употреба на различните ноти, използваните интервали в мелодиите и други особености при нотирането на дадено произведение. Благодарение на компютърната програма Антони Тудури доказва, че други три прелюда от „Каталога на произведенията на Бах” също не са негови. Автор на прелюдите "BWV 692", "BWV 693" и "BWV 748" е композиторът Йохан Готфрид Валтер, братовчед на Й.С.Бах, известен още като автор на първия немски музикален речник. Методът за сравнение и разкриване на авторство, публикуван в докторската дисертация на Тудури, доказва своето успешно приложение спрямо използваните досега системи. Целта на цигуларят-информатик не е да опровергаят на всяка цена констатирано авторство, нито да противоречи на изследователите по история на музиката. Идеята му е да изясни авторството на анонимни произведения или на такива, чието място в каталозите е останало под въпрос. „Истинските композитори на голяма част от творбите от 16, 17 и 18 век все още остават в сянка”, подчертава Тудури. Той твърди, че компютърната програма може да предизвика търговски интерес, тъй като има „свободни средства” за разкриване на партитури, чието авторство се приписва на големите имена в музиката. Според музиканта, този „механизъм на научен контрол” е инвестиция в бъдещето. Полезният ефект от прилагането на програмата се наблюдава и при определянето на общите характеристики на музикалните стилове по обективен начин, а не само чрез съвпадения в произведенията на творците, сочени като главни техни представители. Като доказателство за това, Тудури анализира почти 500 сонати за клавесин от Доменико Скарлати, като сравнява характеристиките им с творчеството на Хайдн и Моцарт. Така изследователят достига до заключението, че италианският композитор е „изпреварил времето си”. Този стил на Скарлати се появява след преместването му в Мадрид, с което Тудури поставя под съмнение предполагаемото културно изоставане на Испания по онова време.
