Когато писателят Георги Господинов взе в ръцете си своето „Златно перо“/наградата на Класик ФМ радио и галерия „Макта“ за 2013г./, думите му бяха: „Рано или късно всичко се превръща в литература или класика“. Едва ли сте очаквали обаче, че най-четеният български писател за последните 20г., сега работи върху либрето за опера. Поръчката е за Оперния театър в Познан /Полша/, който ви е познат и от името на един друг българин – Калуди Калудов. Прочутият ни тенор има спектакли през този месец в оп.„Тоска“ на Пучини и за него е определена основната роля на Каварадоси. Но, ако за известният оперен певец ангажиментите на полска оперна сцена са отдавна, то за Георги Господинов писането на либрето за нова опера е „нещо съвсем различно от всичко, което съм правил досега“. В интервю, което писателят даде за Класик ФМ каза: „Никога не съм мислил, че ще се занимавам с подобно нещо. Аз обичам да се хвърлям в жанрове, които не съм пробвал и ми се стори добра авантюра. Освен това, започнах отблизо да следя какво се случва в новата опера и откривам страшно интересни неща – от „Айнщайн на плажа“ на Филип Глас до едни съвсем съвременни представления в Лондон. Хареса ми и в момента се занимавам с това“. Писателят е много впечатлен от музиката на Арво Пярт и Филип Глас, но и от факта, че много съвременни поети са били либретисти за нови оперни представления. „Има някакво възраждане на интереса към този жанр, което е много различно от чистата поезия“ – смята той. Получавайки възможността да работи в тази изцяло нова територия на словото, Георги Господинов разкрива и сюжета: „Темата е съвсем съвременна… Либретото е посветено на една двойка – мъж и жена, които правят първия полет до Марс. Това, което ме интересува е има ли всекидневие в космоса и какво кара хората да вървят натам, явно е нещо, което ги оттласква от Земята. Големият проблем е как да живееш заедно с един човек 500 дни в едно тясно пространство. Голямата тема на това пътуване до Марс е, че ние сме забравили, ако някога сме знаели изобщо, как да живеем заедно, но не в празник, а във всекидневие… Доколко можем да живеем сами и доколко Марс е достатъчна причина за напускане на Земята. Ето това е нещо, което ще ме интересува в тази опера“. А извън темите в една оперна драматургия Георги Господинов смята, че „сюжетите не са много – пет, шест, седем странстващи сюжета, въпросът е как се разказват и какво се крие под тях. Мисля, че хората искат да говорят за такива прости неща, като колко количество тъга мога да понеса, щастлив ли съм…“ За отговорите, които литературата и самото четене могат да ни дадат, за мислещият човек, за думите и за тъгата и естествените неща в неговите книги /„Физика на тъгата“ и „Естествен роман“/ разговаряхме с Георги Господинов. А за музиката - ето какво каза още той: „Обичам много Шопен, вероятно съм силно сантиментален, много харесвам типа музика, който ми дава една меланхолия, т.е. се изравнява с вълните на меланхолията на която съм в момента на писане… Човек трябва да бъде повече „ухо“ – за света и за другите, това е много важно и за писателя, и за хората от страната на музиката. Ухото ни свързва“. Цялото интервю можете да чуете под снимката вляво!
