Завръщането на Джеймс Ливайн на диригентския пулт се превърна в паметно събитие в неделната вечер. С помощта на моторизираната си количка, която се появи благодарение на специална платформа, издигаща се под сцената, маестрото застана пред Оркестъра на Метрополитън опера в залата на Карнеги хол, за да дирижира Симфония № 9 от Франц Шуберт. Със същото произведение той дебютира през 1972г. с Нюйоркската филхармония. Началото обаче бе отредено за въведението към 1-во действие от операта „Лоенгрин” на Рихард Вагнер, избрано да звучи в навечерието на 200-годишния юбилей на композитора. Както написаха критиците, още с първите няколко акорда стана ясно, че Ливайн „наистина се завърна”. В програмата бе включен и Четвъртият клавирен концерт на Бетовен, който бе изпълнен от руския виртуоз на пианото Евгени Кисин. Брилянтното изпълнение на двете произведения доведоха до бурни овации в залата, в които избухна публиката по време на знаменателната вечер. Същевременно зад кулисите стоеше отворен въпроса за наследника на поста на Ливайн. Като артистичен директор на Метрополитън опера от 40 години насам и след колебливото му здравословно състояние, слуховете около новия ръководител се засилваха все повече. Проблемите в гръбначния стълб и раменния пояс, както и многобройните операции, на които бе подложен 70-годишният диригент, го доведоха до решението да изостави Бостънския симфоничен оркестър за трети сезон. Анализаторът от ежедневника „Ню Йорк Таймс” Антъни Томазини коментира, че в неделя вечер Ливайн е демонстрирал завидна подвижност и изглеждал добре на пулта. Разбира се, този концерт не е минал без трудности за маестрото, който трябвало да се сработи със сценичния механизъм. След изпълнението на Вагнеровата творба, диригентът се опитал да се обърне към публиката чрез автоматизираната система, която в този миг отказала да работи. Освен усмивки сред музикантите, а и сред публиката, този миг доведе и до мигновената намеса на челист и цигулар от оркестъра, които помогнаха на Ливайн да се обърне с лице към горещо аплодиращата го публика. По думите на критика от „Ню Йорк Таймс”, въпреки всички препятствия, едно е сигурно-„завръщането на Ливайн е триумф, а жителите и гостите на Ню Йорк могат да го считат за събитието на годината в музикалния живот на града”.
