На 28 април почина легендарният виолончелист Янош Щаркер. Музикантът напусна този свят на 88-годишна възраст и онези, които си спомнят специфичното звучене на виолончелото му, разбират, че с него си отива и една цяла музикална епоха. „Превъзходна техника, плътен тон и изключително интензивен звук“ – така списанието „Gramophone“ описа стила на Янош Щаркер. В публикувания вчера материал в негова памет, изданието припомня още, че дискографията, останала след смъртта му, е обширна и обхваща на практика всичко важно във виолончеловия репертоар – от соловите сюити на Й.С.Бах, през камерната музика, до големите концерти за виолончело /за компаниите Delos, DG, EMI, London, Mercury, Philips и Seraphim/. Един от най-красивите концерти – този на Дворжак, е свързан с професионалния му дебют, тъй като Щаркер го изпълнява едва на 14-годишна възраст. Янош Щаркер е роден в Будапеща на 5 юли 1924г. в семейство на евреи от Полша и Украйна. Като изключително надарено дете, едва на 5 години започва заниманията си на виолончело, след година вече свири пред публика, а по-късно продължава в Музикалната академия „Ф.Лист“ в родния си град. Две са фигурите, които изиграват важна роля тогава в живота му – неговият учител по чело Адолф Шифер и композиторът Лео Вайнер. Драмата на II-та Световна война не подминава и неговото семейство, което остава в Будапеща по това време. Двамата му по-големи братя /цигулари/ са убити от нацистите, а самият Янош прекарва няколко месеца в нацистки лагер за интернирани. В професионален план живота на прочутия виолончелист се подрежда по-добре след края на войната, когато е назначен за водач на виолончелите в два водещи оркестъра на Будапеща – на операта и филхармонията. През 1948г. напуска окупираната от съветските войски Унгария и се преселва в САЩ, свири в Симфоничния оркестър на Далас първоначално, а след това и в оркестъра на Метрополитън опера. Там се среща със своя сънародник, прочутият диригент Фриц Райнер, който четири години по-късно го извиква в Чикагския СО, за да стане първи виолончелист на състава /тогава Райнер е музикален директор на оркестъра/. Янош Щаркер развива и солова кариера, която съчетава с обичаната от него преподавателска работа в Университета на Индиана. Като солист една от най-коментираните му интерпретации е тази на Сонатата за виолончело от Золтан Кодай, за която се смята, че е изключително трудна за изпълнение. През 2001г. виолончелистът се отказа от изпълнителството, за да се отдаде изцяло на любимото си преподаване. В интервю за „Strings“ през 2006г., майсторът на челото каза: „Най-важното нещо за мен е да преподавам. Аз изначално съм роден да бъда учител. Това е моят темперамент. Няма значение колко бурни са аплаузите на публиката след концерт, защото в крайна сметка те привършват и хората си сядат по местата. Но ако преподаваш, можеш да повлияеш на поколения…“ За смисъла на призванието да си учител, Янош Щаркер тогава сподели и още нещо: „Останах жив, когато много други умряха, включително и моите братя. Фактът, че именно аз останах жив през войната означава, че е мой дълг да го правя възможно най-добре“.
