Зад всеки един изключителен изпълнител стои един истински авторитет в музикалната педагогика. Ако сред съвременните цигулари има поне двама от руската школа, които са безспорни таланти, то веднага можем да се досетим, че и двамата са били ученици на един и същ преподавател. Името на този учител от световна величина е Захар Брон, а неговите най-известни възпитаници в цигулковото изкуство са Вадим Репин и Максим Венгеров. И двамата са били в България, а само преди броени дни и техният ментор Захар Брон посети страната ни по покана на НМУ „Любомир Пипков“. „Педагог № 1“, както с основание го наричат по цял свят, пристигна в София, за да оценява подрастващите цигулари - участници в деветото издание на конкурса „Млади виртуози“. Захар Брон успя да намери време, за да гостува и в студиото на Класик ФМ радио и то непосредствено преди концерта на лауреатите. Всичко, което човек би искал да узнае от един такъв корифей в цигулковото обучение, би се съдържало във въпроса „Каква е тайната на вашата школа?“ А на този въпрос Брон отвърна с думите: „Няма особена тайна. Това е въпрос на дарование“. В предаването "Сутрешно кафе с Радостина Узунова" 65-годишният Захар Брон разказа и още много интересни истории, сподели размислите си за света и начина, по който улавя истинския талант, но и изрази впечатленията си от чутото в конкурсната програма на „Млади виртуози“.
Р.У. - Кога беше първото ви гостуване у нас?
З.Б. - Първият път, когато бях в България, беше преди 25 години, когато придружавах десетгодишния тогава Вадим Репин, който изнесе концерти в София и Русе. Надявам се следващото ми гостуване да не е след нови 25 години.
Р.У. - Как вие - лауреатът на такива престижни конкурси като „Кралица Елизабет“ в Брюксел и „Хенрих Виенявски“ във Варшава попаднахте в Сибир?
З.Б. - Още преди завършването ми на Московската консерватория аз исках да се пробвам в попрището на педагог, но в такъв огромен град като Москва и във времето, когато всички гиганти - педагози бяха все още живи, нямаше място за мен, ето защо аз приех поканата да преподавам в Новосибирск. Мислех, че ще остана там година-две, но всъщност прекарах там 14 години. Там за мен създадоха условия да реализирам своите идеи, които на някои им се струваха направо откачени, но резултатите са всеизвестни. Ние всички сме малко суеверни, но как да не бъдеш суеверен и да не вярваш в предначертаните от съдбата неща! Искам само един факт да споделя с вас: датата, на която кракът ми стъпи на сибирска земя – 20 август 1974 г. е датата, на която е роден един от най-талантливите ми ученици – Максим Венгеров.
Р.У. - Още от самото начало ли си личеше, че Максим Венгеров има потенциал да стане голям цигулар?
З.Б. - Аз бях твърде млад, само на 26 години, и все още нямах никакъв опит и експериментирах с него, но явно е, че експериментите са били в правилната насока. Не всички вярваха в него и аз съм щастлив, че по-рано от всички други доказах, че той е огромен талант.
Р.У. - Каква е тайната на школата на Захар Брон?
З.Б. – Няма особена тайна. Това е въпрос на дарование. Ако мога да направя аналогия с цигулките на Страдивари - още, когато той е държал необработеното парче дърво в ръцете си, той е „чувал“ как ще звучи. Същото е и с мен. Когато чувам нов талант, в главата ми се ражда идеята какво конкретно да направя с него. Мисля, че педагогическата дейност идва и от таланта, и от призванието на човека.
Р.У. - През 1989 г. получавате покана да работите в Германия. Вие се съгласявате само при условие, че вашите ученици от Новосибирск дойдат с вас.
З.Б. – Вие даже и това знаете! Никога не съм бил готов да емигрирам от Русия. Нямал съм такава нагласа. По време на перестройката на Горбачов вече стана възможно да се пътува в чужбина. След като Вадим Репин победи на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел, аз получих много покани да преподавам на различни места в Европа. Веднага се съгласих да бъда гост – професор в Лондон, но за Германия аз наистина поставих такова детинско условие – минимум четирима от моите руски ученици да дойдат със своите родители и да имат добри условия за съществуване. Такъв спонсор се намери в Любек и така аз заминах задно с Вадим Репин, Максим Венгеров и още двама от моите ученици.
Р.У. - Имате ли български учeници?
З.Б. – И по-рано съм имал български ученици навсякъде по света, но сега в Мадрид при мен се обучава талантливата Зорница Иларионова. В най-скоро време я очакват големи постижения.
Р.У. - Какви са вашите впечатления от конкурса „Млади виртуози“?
З.Б. – Прекрасна е атмосферата, която зависи от добрата организация. Важно е и журито, но по-важно е, когато се погледне назад, да се види кой го е спечелил. Дори и само едно откритие да има, това прави конкурса уникален. А тук имаше толкова много таланти! Те в бъдеще ще казват, че точно тук – в София, са поставили своя старт в развитието си. Искам само едно име да спомена – 12 годишната Моне Хатори от Япония, за която тепърва ще се говори.
