Миланският оперен театър „Ла Скала” забрани достъпа до новите спектакли на уважавания италиански критик Паоло Изота. Мярката бе наложена след като критикът си позволил твърде дързък коментар по адрес на диригента Даниел Хардинг във връзка с прочита му на партитурата на „Тристан и Изолда”. В колонката си, публикувана във вестник „Кориере дела сера”, Изота пише, че под палката на британеца Рихард Вагнер звучи с „хомосексуален тон”. Провокативните коментари на италианския критик не спират дотук. Той определя копродукцията с Кралската опера „Ковънт Гардън” на „Фалстаф” от Верди като „скучна и педантична”. Читателите на Паоло Изота са свикнали с неговия яростен език и безпощадните му негативни оценки, които в голямата си част са преувеличени. Все още, аудиторията помни определенията му като това за Павароти, окачествен като „музикален неграмотник”, или възгласа на критика срещу операта „Прометей” от Луджи Ноно- „Дами и господа, при такава творба с музиката е свършено!” Ръководството на „Ла Скала” обаче съзира, че Изота е прекрачил границата на журналистическата етика. Обидните квалификации в неговата колонка са довели до смут в управлението на театъра, което вече е поискало „главата на критика” чрез писмо до Феручо де Бортоли - главен редактор на най-четения италиански ежедневник. Директорът на „Ла Скала” обяви, че спира свободния достъп на Изота до спектаклите, тъй като явно той води лична кампания срещу театъра. Стефан Лиснер побърза да допълни, че вратите на храма на италианската опера ще останат отворени за „Кориере дела сера”. Не закъсня и реакцията на Бортоли, която обаче изненада ръководството на операта. Той защити злостния коментатор, като обяви, че от две години Лиснер се опитва да притисне в ъгъла Изота по такъв начин, че да го изхвърли като представител на медиите от „Ла Скала”. От своя страна, критикът отказва да отговори на оценката за работата му, направена от Лиснер, тъй като според него тя ще съдържа „безброй клеветнически бележки”.