Всеки път, когато сме на концерт, едно явление се оказва доста неприятно. В публиката все ще се намери някой, който да ви подразни със своята кашлица, която обикновено се оказва „непреодолима” в най-тихите моменти на изпълнението от сцената. Интересът към това явление е провокирал учени да се захванат с неговото изследване. Изводът - хората кашлят два пъти повече по време на концерт! Списанието BBC Music предлага на своя уебсайт повече по темата, като цитира проучване, направено от проф. Андреас Вагенер от Университета в Хановер. Основното заключение на неговия екип е, че кашлянето е умишлено и че се случва по-често именно по време на класически концерти. Проф. Вагенер дори изчислява процеса в цифри - 0,025 пъти в минута, което се равнява на 36 пъти кашляне повече на ден, спрямо общоприетата норма за здрав човек. В допълнение той казва още, че това предполага и нещо друго - широко разпространеното нарушаване на етикета по време на концерт. Проучването се занимава и с въпроса - защо се случва това. „Кашлицата е един от малкото приемливи начини за изразяване на активно участие в рамките на стриктния концертен етикет” – смята професорът, но допуска и още един отговор на този въпрос - „скуката”. Диригентът сър Колин Дейвис например, е застъпник именно на тази теза, защото е на мнение, че „концертната кашлица” се дължи най-вече на усещането за скука. Нервното кашляне, което всеки от нас е изпитвал, докато е бил в концертната зала, е определена от екипа на проф. Вагенер, като „страничен ефект” на живото изпълнение и е част от самото слушане на музика. Но как изглежда въпроса от другата страна – от гледната точка на изпълнителя на сцената. The Independent припомня реакцията на двама известни артисти: пианистът Алфред Брендел веднъж е предупредил публиката си с думите: „Или ще спрете да кашляте или аз ще спра да свиря!”, а певецът Томас Квастхоф е бил още по-директен в призива си: „Не кашляйте, докато концертът не свърши, защото аз много обичам тази музика...”. Спазването на строг етикет по време на концерт все пак е разтегливо понятие, трябва да се има предвид епохата и характерната за нея общоприета норма на поведение. Етикетът е започнал да се налага приблизително от първата половина на 19-ти век, докато преди това поведението на публиката е било доста по-свободно, включително и шумното изразяване на неодобрение на висок глас.
