Легендарният Асен Селимски на 90 години: „Мечтаех да стана филмов артист, а не оперен”

Ексклузивно пред Класик ФМ баритонът наруши отсъствието си от публичното пространство

Едва ли има български ценител на класическия звук, който да не познава „Златното“ поколение наши оперни артисти от втората половина на ХХ в. В него се откроява името на една личност, без която оперният пейзаж в нашата страна  никога нямаше да бъде толкова ярък и колоритен. Част от публиката го помни като очарователния Фигаро, а друга част от аудиторията - като забележителния Онегин или като неповторимите Маркиз Поза от „Дон Карлос”, Граф ди Луна от "Трубадур", Ренато от „Бал с маски”, Елецки от „Дама Пика” , Княз Игор. Това е Асен Селимски, който на 10 август 2020г. навърши 90 години и реши да наруши дългогодишното си отсъствие от публичното пространство. Суперлативите по негов адрес не трябва да бъдат пестени, защото отговарят на истината -  „роден аристократ“, „изумителен“, с „чуден глас – красив, гъвкав, тембрист баритон“.„Аз никога не съм имал такова мнение за себе си, но щом другите го имат, няма да бъда против”, заяви юбилярът в ексклузивно интервю за Класик ФМ радио.

Името на Асен Селимски се нарежда сред плеядата знаменитости на българската оперна сцена от 60-те до 90-те години, като Юлия Винер, Никола Николов, Любомир Бодуров, Надя Афеян, Рени Пенкова, Неделчо Павлов, Лиляна Барева, Благовеста Карнобатлова, Румен Дойков, Стоян Попов, Никола Василев, Павел Герджиков и др. „Аз обичах тези хора, предполагам и се надявам те да са ме обичали”, признава Селимски.  „Имам колеги, които са станали певци, защото са мечтаели да станат още от деца. Аз никога не съм мислил да ставам оперен певец, но по стечение на обстоятелствата попях доста години, доста роли изпях и с добри певци и диригенти.  Това беше една от моите мечти да стана филмов артист, а не оперен, но така или иначе се случи, че станах дългогодишен оперен певец”, споделя неподражаемият баритон. В края на 50-те и началото на 60-те той се явява на кастинга за филма „Тютюн”, режисиран от Никола Корабов, но в крайна сметка главната роля е поверена на Йордан Матев.

След като завършва гимназия, Селимски е доведен от баща си Георги при неговия братовчед проф. Христо Бръмбаров. Прочутият певец и педагог го прослушва в София и заявява: „Е, Георги ще направим още един певец в рода”, припомня Илиана Селимска. Дъщерята на Асен Селимски, която се оттегля от оперния репертоар, за да се отдаде изцяло на изкуството на арфата, описва баща си като „много достоен човек, лишен от абсолютно всякаква суета, което е нетипично за тази професия. Говори малко, но когато каже нещо, ми се запечатва в главата. Искал е да ме предпази от сълзите в тази професия, от тежките моменти, защото тя не е само аплодисменти и радост”. Илиана Селимска изказа благодарност към проф. Павел Герджиков за издаването на записите на баща й и неговите колеги, осъществени от Гега Ню, в забележителната поредица от 10 албума под надслов „Прочути оперни гласове на България “. По думите му, това са „позабравените гласове, които младите няма къде другаде да чуят”.

Дебютът на Асен Селимски е през 1955г. в ролята на Риголето от едноименния шедьовър на Джузепе Верди на сцената не несъществуващата днес Врачанска общинска опера. Тази роля се оказва трамплин към водещия по това време оперен театър в страната- Русенската опера, където впоследствие е назначен за редовен артист. Докато играе на престижната крайдунавска сцена, пред изявения баритон се открива възможност да изиграе Евгений Онегин от едноименната опера на Чайковски в столицата. „Току-що бях направил последната си роля в „Севилския бръснар”, която пропях доста късно. Тогавашният директор на Софийската опера Димитър Петков ме чу случайно, хареса ме и ме покани в Софийската опера, където си останах до края на оперната ми дейност”, спомня си Селимски. „Режисурата е на Драган Кърджиев, който след генералната репетиция, пред целия състав на сцената, оркестъра и хора се обръща към баща ми и казва: „Ех, Онегин, роди се Онегин”. В крайна сметка, това става също една от неговите емблематични роли”, допълва Илиана Селимска. „Баща ми е роден артист. Във всяко свое превъплъщение беше изключително убедителен, с чувство за мярка и дълбоко проникване във всеки един образ – Маркиз Поза в „Дон Карлос” и Граф ди Луна в „Трубадур” от Верди, Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Шарплес в „Мадам Бътерфлай” от Пучини, Нягул в „Албена” от Парашкев Хаджиев и много други.

Талантът на Асен Селимски надхвърля националните граници, а отзвукът от неговите международни гастроли не е затихнал. При едно от честите му участия в Гент, Белгия, играе Граф ди Луна, като си партнира на сцената с тенора Никола Николов. Два пъти участва на Фестивала Глайндбърн, Великобритания – в оперите „Евгений Онегин”, където работи с Елизабет Сьодерстрьом в 13 спектакъла, и в „Дама пика” от Чайковски, като постановките са дирижирани от знаменития Джон Причард. През 70-те години Асен Селимски дели сцената на Театър “Лисеу” в Барселона цели 5 пъти с Пласидо Доминго в спектакъла “Турандот” от Пучини.

Легендарният български баритон предава своите умения и знания и на следващите поколения в Музикалната академия и НБУ, като сред най-известните негови възпитаници са тенорите Емил Иванов и Иван Момиров, басите Светлозар Рангелов и Юлиан Константинов.

На 90 години Асен Селимски е убеден в едно: “Операта няма да умре. Тя е вечно и прекрасно изкуство. Тя ще преживее този упадъчен период, в който в момента се намираме, но това е временно. Надявам се, че ще продължава да съществува и да има почитатели и успех”.

Какво още споделиха Асен Селимски и Илиана Селимска, чуйте в интервюто на Георги Митов-Геми, придружено с уникални записи от проекта “Прочути оперни гласове на България”, в звуковия файл под снимките вляво.