„Аз съм се оставил от много отдавна в ръцете на музиката… и тя по някакъв начин пристига във вид на съдба, и оформя моята следваща крачка“. Истина е, че за Теодосий Спасов музиката е съдба, точно така, както го казва и самият той. Кавалджията на света, както вече години наред го наричат, продължава да върви по стъпките на онази музика - съдба, която трудно може да бъде побрана само в един конкретно формулиран жанр. И може би именно заради това, продължава да има извънредно много почитатели, хора, разбиращи музиката му навсякъде по света. „Трябва да се радваме и на съвременната музика, и на древната музика… на съвременната любов, и на древната…“ – споделя той, когато в нашия разговор става дума за всички стари и днешни музикални инструменти, на чийто звук се възхищаваме. Ако човек слуша гласа им по този начин, разбира, че всеки един от тях е извор на мъдрост. Разговаряхме с Теодосий Спасов в нашето студиото, а повод ни даде наградата „Златно перо“, която Класик ФМ радио и галерия „Макта“ му присъдиха за 2014г. Историята с първата му награда обаче, спечелена преди много години, е нещо, към което го връща сладкия спомен от една показателна случка: „Това ми напомня на моите първи стъпки, когато свирех по сватби. Спомням си как при мен дойде един чичо, който искаше да си поръча да му изсвиря на кавал някаква известна мелодия и ми даде 10 лева, а аз започнах да се инатя и да искам да му ги връщам… Но ръководителят на оркестъра бе до мен и ми прошепна: „Вземи ги, ще го обидиш!“ И аз ги взех и така разбрах какво всъщност означава наградата – награда, за да се представя и да изсвиря нещо хубаво!“ – разказва той и с доза чувство за хумор. През всичките тези години, когато сме слушали неговата музика, разбирахме, че пред очите ни се сътворява един изцяло нов музикален жанр. „Човечеството, и особено продавачите, критиците, обичат да поставят етикети и названия на всяка музикална стока, за съжаление. Изразявам се така за музиката, защото в XX и XXI век нещата добиха съвсем различен вид и музикалните произведения, изяви и артисти, станаха стока за продаване. Ние не можем да притежаваме лукса да правим музика само за нашето извисяване и духовно удоволствие… От дете се занимавам с музика и подготовката ми е именно в тази посока – българската народна музика и балканската музика, учейки този старинен инструмент кавал още от 9-годишен. По-късно в Музикалното училище в Котел се научих да създавам музика, която да е в стил „българска народна музика“. Завършвайки училището, дори имахме една клетва – заклевахме се да пазим българската народна музика с всякакви средства и да удължим нейния живот и присъствие“. Теодосий Спасов разказва дългия си път на „попиване“ на най-различни музикални жанрове, върху които стъпва - до момента, в който усеща, че наистина е на прага на нещо уникално: „Никой преди мен не беше опитвал да смесва на народен инструмент българска народна музика с други жанрове!“ Но още в Котел, както казва той, „взех решението, че ще стана музикант и искам с този инструмент да свиря с всички различни музиканти по света. И тръгнах!“
За пошлостта в музиката, която силно смущава: „Тя не трябва да бъде официална, не трябва да бъде обявена, като официална национална култура. Може би всеки индивид съдържа в себе си процент пошлост, но някои се борят за изчистване на пошлостта в себе си цял живот, а други пък се развиват в тази посока и стават представители на този процент пошлост. Когато няма критерий, когато няма и решение от национален мащаб - да се определи кое би трябвало да е нашата национална култура, и кое би трябвало да е там, в тази секция, съдържаща пошлостта на човечеството - ето това е грешката, която би трябвало да поправим. И тя би трябвало да се поправи от всички онези, които са поели ангажимента да ръководят културните институции на нашата България“.
За болката, когато чува неподходящи имитации на своя почерк: „Това е голяма болка и ти идва да спреш да свириш, защото отражението на това, което правя, не може да бъде такова… И в този смисъл, мога само да обобщя – какъвто е човекът, такава е и музиката му“.
За това, което би искал да каже на всички, но може би никой не го е попитал: „За тишината… Тишината е универсална и там се таят всички открития. Да, станахме много шумни, човечеството стана агресивно, шумно, нахално, брутално… И шумят, дори и да няма какво да кажат… Искат само да удостоят с присъствието си всички ония, които мълчат“.
В новите проекти на Теодосий Спасов отново има филмова музика – композира партитура за нов филм на режисьорката Иглика Трифонова, с работното заглавие „Лъжесвидетелят“. А с диригента Кристиан Ярви /главният диригент на Симфоничния оркестър MDR, Лайпциг, и по-малък син на прочутия естонски маестро Нееме Ярви/ съвсем скоро записа компактдиск. „Кристиан Ярви за мен е прероденият Бърнстейн, с тази разлика, че Кристиан обича много балканската музика! Неговият специалитет е именно разкрепостяването на европейската класическа музика, защото Европа не е само Германия, Франция, Италия, Австрия или пък Скандинавия, тук по нашите земи е имало и продължават да съществуват композитори, които творят в посоката на симфоничния оркестър“.
Чуйте целия разговор на Юра Трошанова с Теодосий Спасов, под снимката вляво!
