„Демократичните ценности са културни ценности. Няма как да има справедливо демократично общество, без висока култура. Справедливостта, истинската власт, а тя е власт на признатия авторитет, може да бъде открита и приета доброволно, само благодарение на висока култура. Ако ние, 25 години от новата ни история, все още се борим как да дефинираме въобще демокрацията, дали повече са добрите, отколкото лошите й страни, тази борба е свързана и с културни дефицити. Там, където има висока култура, отговорът е ясен – хората могат да живеят заедно, те разбират кое е справедливо и кое - не, разбират кой авторитет има заслужена власт и кой – не“. Режисьорът Стоян Радев каза тези думи, когато получи своето „Златно перо“за 2014г., наградата на Класик ФМ радио и галерия „Макта“.
Седмица по-късно той гостува в студиото ни, за да поговорим за всичко, което означава една награда за култура и защо е толкова важно все пак да има подобни събития. Но и също така - как са свързани понятията демокрация и култура в живота ни, дори и когато не се замисляме върху тази пряка връзка, но пък усещаме липсата и на едното, и на другото… Но, както каза самият той - „демокрация без култура – това ми се струва невъзможно!“. Един прекрасен събеседник, с когото всяка тема е погледната интелигентно и дълбоко през очите на мислещия и творящ човек, за когото е много важно именно човекът на изкуството да има гражданска позиция, защото - „ние не можем да разделяме живота“.
Заговаряме и за класическите ценности в изкуството: „Аз смятам, че класическите автори все още са нечути, затова и много харесвам вашето радио. Когато посегнеш към класическите автори, трябва да ги прочетеш като дете, като за пръв път, сякаш никой до този момент не ги е чувал. Защото по-скоро имаме някакви наслоения, предвзети решения и привнесени представи за това какво е класическия текст или какво е класическата музика - а винаги е чудесно да я чуем. И винаги, когато аз поставям такъв текст, гледам максимално да го оставя да звучи такъв, какъвто е, и знам колко това вълнува публиката… Чувал съм за Херберт фон Караян, че той не интерпретира и в това била неговата огромна сила като диригент. Имаш чувството, че така пиеш от извора, което всъщност е огромен майсторлък и е най-трудното… Ако някой може да постави Шекспир или Ибсен без режисьор – именно, за да чуеш какво ти казва този автор!“
За режисьорската му работа върху документалния филм „И България е една голяма грешка“ и телевизионния сериал „Четвърта власт“ – това са два по-специални момента в нашия разговор, от които ще разберете повече за погледа отвътре в тези две нови български продукции, които повдигнаха дълго премълчавани въпроси. За театъра и драматургията, която му е интересна и за това, че според него е „длъжник на съвременната българска драматургия“ - научаваме, че чувството на дълг много скоро ще бъде преодоляно. Започва работа върху текст на писателя Георги Данаилов в Народния театър и може би нещо отдавна замислено с Георги Господинов.
В този разговор ще откриете и един дълбок и искрен поклон пред великия Йохан Себастиян Бах: „За мен удивителното е това, че повечето си произведения той е наричал с думата „упражнения“, при положение, че очевидно става въпрос за божествено вдъхновение… - за мен това е смайваща скромност и трудолюбивост!“ Отделете време, за да чуете този разговор – той няма да ви засипе с безсмислени и често смятани за модерни фрази, а по-скоро ще ви остави едновременно и спокойни, и развълнувани. Но преди всичко, този разговор предизвиква с един огромен въпрос: за риска, когато поставим изкуството в безцелната му роля на „декорация“, или както казва самият Стоян Радев - „красотата не е нещо, което седи над дивана в хола…“
