Днес Владимир Давидович Ашкенази навършва 75г. Маестрото, който избра да живее в Исландия, победителят във Втория международен конкурс „Чайковски” и шесткратен носител на наградата „Грами” в различни категории, с течение на времето изгради своята изключителна кариера на пианист и диригент. Роден е в гр. Горки на 6 юли 1937г. в семейството на известния естраден изпълнител, пианистът Давид Ашкенази. Първият си солов концерт изнася през 1955г. в Голямата зала на Московската консерватория, същата година постъпва и в класа на Лев Оборин. Година след това печели второ място на конкурса „Шопен” във Варшава и постига един невероятен успех , спечелвайки трудното музикално състезание „Кралица Елизабет” в Брюксел. През 1957г. за първи път изнася концерти в чужбина – в Германия. Следва още един изключителен успех – явява се на на второто издание на конкурса „Чайковски” през 1962г. и става негов лауреат. Малко след това заминава за Англия, а от 1969г. се установява в Исландия, откъдето започва и диригенстката си кариера. Така Ашкенази се превърна в още един от големите руски музиканти, избягали от тоталитарния режим на Съветския съюз. Години по-късно той дефинира ситуацията така: „Тоталитарната държава се занимаваше единствено с пълното физическо и духовно подчинение на хората на всяка цена”. Ето някои моменти от неговата кариера в години и факти, вече от втората половина на живота му: 1998-2003г. – главен диригент на Чешката филхармония, 2004-2007г. – музикален директор на Токийския симфоничен оркестър NHK, а от януари на 2009г. – главен диригент на Симфоничния оркестър на Сидни. Главен гост-диригент на лондонския оркестър „Филхармония” , а сега вече и „почетен диригент” на прочутия английски оркестър, освен това ръководи и Симфоничния оркестър на Исландия. И още – Владимир Ашкенази е директор на Младежкия оркестър на Европейския съюз /с който е идвал и в България/, заставал е на пулта пред големите американски оркестри, като този на Кливланд /основен гостуващ диригент/ и Симфоничния оркестър на Сан Франциско. Берлинският СО го кани за периода 1988-1996г. в качеството му на главен диригент и музикален директор, през май 2007г. оглави журито на Първия международен диригентски конкурс „Евгений Светланов” в Люксембург, а консерваторията в Санкт Петербург го направи свой „почетен професор” през 2009г. Удивително е, че през всичките тези години на натоварена работа с различни оркестри, Ашкенази паралелно продължи и да свири. Затова и дискографията му е извънредно голяма: всички съчинения на Шопен, Брамс, Лист, Рахманинов, Скрябин, както и всичките пет клавирни концерта на С.Прокофиев. През 1999г. неговият запис на „Прелюдии и фуги” от Дм.Шостакович получи признанието на наградите „Грами”, а неотдавна той записа „Добре темперираното пиано” на Й.С.Бах. Когато през 2010г. Владимир Ашкенази получи поредния си „Златен грамофон” /„Грами”/, споделен с пианиста Евгений Кисин / за записите на Прокофиев – концерти за пиано/, маестрото обяви, че не следи внимателно събитията около наградите, но според него, заслугата е най-вече на пианиста. „Аз дирижирах, а не свирих. Това е голяма чест за Кисин, не за мен. На мен ми беше много лесно да акомпанирам, така че основната заслуга не е моя. Много се радвам, че Евгений Кисин изпревари другите /номинирани за „Грами”/, защото той е прекрасен пианист и наградата е заслужена”- сподели той. Припомняме, че още през 1985г. в Ню Йорк бе публикувана автобиографичната книга на Владимир Ашкенази „Отвъд границите”. Използвани са материали от руските медии
