< ОбратноНовини

Людмил Ангелов: „Израснах като педагог и пианист от контакта с тези млади изпълнители“

Десетият Майсторски клас по пиано на Людмил Ангелов в Нов български университет се провежда сега и неговата водеща тема, както ипрез изминалите години, продължава да бъде „Големите пианисти – композитори“. Или както казва музикантът, „да се поработи малко върху един или два етюда на Шопен – те винаги са полезни и са една от фундаменталните материи в свиренето на пиано“. След две интензивни работни седмици между 8 и 21 юли, най-добрите от неговите млади пианисти ще свирят в заключителния концерт, който очакваме тази неделя, на 21 юли 2019г., в Камерна зала „България“.Сред онези от тях, с които почетният професор на НБУ Людмил Ангелов работи от години и които откроява, са Мария-Десислава Стойчева, Теодор Пазов, Славчо Тодоров – нарича ги „талантливи млади български пианисти, на които аз имам щастието и привилегията да помагам“. И въпреки че мнозина от всички негови ученици вече са завършили музикалните гимназии и дори следват в чужбина или в България, самият той продължава контакта си с тях, тъй като вярва, че „едно по-дългосрочно общуване между преподавател и ученик е важна предпоставка за изграждането на полезни навици“. А от друга страна, не по-малко важна е и възможността за реализация, защото, „в крайна сметка, всичко това има смисъл единствено ако те след това могат да излязат на сцена, да го покажат на публиката, да видят докъде са стигнали, да си сверят часовника…“ И примерът, който пианистът специално подчертава , е неотдавнашния успех на Мария–Десислава Стойчева, която стана лауреат на Международния конкурс „П.Владигеров“ и спечели специалната награда за „Най-добро изпълнение на произведение на П.Владигеров“.

Какво дадоха на Людмил Ангелов, като преподавател, изминалите десет години? „До голяма степен, по-опитният може да се поучи от грешките на по-неопитния… и тази двупосочност на общуването учител – ученик, са еднакво значими и важни за двете страни. Аз лично отчитам, че съм израснал като педагог - а защо да не го кажа, няма нищо срамно - може би и като пианист, от контакта с тези млади изпълнители, от решенията, до които е трябвало да стигнем понякога в процеса на работата, за да се преодолеят трудности“, казва той. „Да чуеш какво става, защо става, да си зададеш въпроса - именно като едно странично ухо“, обяснява пианистът. Защото, „в много случаи, когато някой свири, може би долавя тази информация, но няма времето да я анализира, а когато слушаш отстрани много по-лесно е да фиксираш вниманието си именно върху тази част – проблематиката, да наблюдаваш и да направиш изводите. Всъщност и това е ролята на по-опитния, стоейки до по-неопитния… А решенията във всеки индивидуален случай трябва да са различни, не могат да се прилагат по шаблон. Очевидно е, че всеки носи своята индивидуалност, своята уникалност и именно тя трябва да бъде подхранена, на нея трябва да се помогне, за да разцъфти като едно красиво цвете!“

Майсторският клас върви по една възходяща линия и никога досега не е имало слаби години, като ниво на участниците; има все по-силна конкуренция за допустимите 15 места, според регламента на курса; изявите на пианистите след това стават все по-многобройни – всичко това е радостната равносметка, която прави именитият български пианист за изминалите десет години. А за всичко друго, което съпътства едно подобно обучение и някои нови разкриващи се възможности, чуйте в целия разговор на Юра Трошанова с проф. Людмил Ангелов, под снимката вляво!

Аудио

 

Коментари по темата

comments powered by Disqus

Последни новини