< ОбратноНовини

Бернхард Форк: „Бароковата музика беше опитно поле, а днес съществува опасността тя да се превърне в нещо обичайно“

„Когато започвахме през 80-те, бароковата музика беше опитно поле, а днес съществува опасността тя да се превърне в нещо обичайно. За мен е важно да запазим радостта си към експеримента и да продължим да бъдем отворени към новото“. Това каза в ефира на Класик ФМ радио Бернхард Форк - концертмайстор на ансамбъла на Академията за старинна музика в Берлин – Акамус. Съставът гостува за първи път в България по покана на Гьоте институт- България и ще изнесе концерт на 13 октомври от 19ч. в Първо студио на БНР. „Ние ще свирим барокова музика от най-различни региони на Европа. Смятам, че това е хубаво именно във времена като днешните, да покажем колко свързана е била Европа още преди 250 години“, подчертава цигуларят. В програмата са включени произведения на Франческо Мария Верачини, Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Жан-Фери Ребел, Антонио Вивалди, Франческо Джеминиани и Георг Филип Телеман. „В историята на нашия ансамбъл сме открили толкова много произведения на Телеман, които дълго време не са били свирени. Те са различни по своя характер. Увертюрата в сол минор TWV 55:g1, която ще свиря и пред студентите /бел. ред. днес в НМА по време на майсторския му клас/, обединява части, изпълнени с характер, и когато човек иска да разбере какво е особеното в бароковата музика, с помощта на това произведение много добре може да го направи. Дори заглавието на отделните части от увертюрата, като например „Мюзет”, звучат европейски. Телеман е композитор, който много добре е успял да се вживее в стиловете на своето време- в полския, във френския, в италианския“, разказва Форк.

Той е част от ансамбъла на Академията за старинна музика в Берлин още от самото му създаване през 1982г. Ангажираността му като един от концертмайсторите на ансамбъла е резултат от неговата интензивна работа със старинните инструменти и играе ключова роля при утвърждаването на състава от Берлин и неговия успех. „В началото само репетирахме без почивка, без да гледаме часовника, въпреки че другите музиканти свириха в други симфонични оркестри. Използвахме всяко едно свободно време, за да репетираме. Даже ходихме заедно на почивка и там продължавахме. Взимахме и семействата си, за да може и те да ни видят… След записите ни за „Етерна“, разширихме радиуса си...След падането на Берлинската стена работата ни се разрасна още повече. Всички напуснаха оркестрите, в които работиха, и започнаха да работят само за ансамбъла“, спомня си Форк. „Ние заехме ниша в социалистическа ГДР. Тогава разработихме собствен, „драстичен“ език. По онова време бароковата музика беше нещо съвсем ново за публиката. Аудиторията не беше голяма, но беше страхотна, жадна за такава музика. Хората имаха плочи от Западна Германия, но това да чуят музиката на живо беше съвсем различно“, допълва той.

Бернхард Форк се посвещава на цигулката от 5-годишна възраст. Той винаги е проявявал особен интерес към ранната музика и изпълнението ѝ на старинни инструменти. Ето защо се обучава при някои от най-изявените имена в тази област, сред които маестро Николаус Харнонкурт. „Той преподаваше в „Моцартеум“-а в Залцбург. Той ми написа писмо, докато живеех в бившето ГДР, с което ме покани да следвам при него. С него ми дадоха паспорт и виза и ми позволиха да пътувам до Залцбург. Още пазя това писмо с неговия почерк. За мен Николаус Харнонкурт е музикантът, който винаги е свирил свободно от всякакави догми“, заяви Форк.

След като през 1986г. се дипломира във Висшето музикално училище „Ханс Айслер“под ръководството на Еберхард Фелц, цигуларят се присъединява към състава на Берлинския симфоничен оркестър. Днес след многобройни записи и международни концертни участия, които свидетелстват за неговата артистична мощ, се прибавя и преподавателската му работа в същото престижно учебно заведение в Берлин. Бернхард Форк смята, че студентите по музика „трябва да намерят свое собствено отношение, позиция към музиката, собствен език, а не да повтарят това, което са правили другите. Те трябва да се отнасят към музиката като че ли са първите, които я виждат в нотния текст. Музиката е израз на невероятно много емоции. Смятам, че младите музиканти трябва да успеят да изразят тази емоция и да посмеят да надскочат себе си и даже да преувеличат. Искам те да покажат този живот, който се крие в музиката без значение от коя епоха е тя.“

Чуйте цялото интервю на Георги Митов-Геми с Бернхард Форк, преведено от Надя Станчева, в звуковия файл под снимките вляво.

 

Коментари по темата

comments powered by Disqus

Последни новини