„Виолончелото вече стана интересно с това, че виолончелистите се обичат един друг! Имал съм възможност да участвам в много виолончелови фестивали и това винаги е било прекрасна възможност да рекламираме нашия инструмент. А и добър повод да се видим с колеги, защото ние постоянно сме в движение и рядко пътищата ни се пресичат“ – това казва знаменитият челист Давид Герингас, който ще бъде гост на фестивала VIVACELLO в Москва.Но още в първата вечер на фестивала, откриваме и българско участие – под диригентството на Росен Гергов /главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР/ на 16 ноември ще бъдат изпълнени два прочути концерта за чело - на Едуард Елгар и на Антонин Дворжак, както и две руски премиери на други композиции. В Концертната зала „Чайковски“ Росен Гергов ще дирижира Държавния симфоничен оркестър „Нова Русия“, а солисти ще бъдат челистите: Торлейф Тедеен от Швеция, Николас Алтщет от Германия и руските им колеги Евгений Тонха и артистичния директор на VIVACELLO Борис Андрианов. Международният фестивал, чието осмо издание се очаква между 16 и 25 ноември 2016г., е единственият в страната, който е посветен на музиката за виолончело. От 2008г. насам, всяка есен виолончелото се представя като инструмент, на който може да се свири всичко – освен в традиционния репертоар, звукът му звучи с джаз бенд, с китара, в театрални постановки и др.
Рециталът на Давид Герингас е на 20 ноември в Голямата зала на Московската консерватория, където той ще изпълни всички сонати за виолончело от Бетовен, в акомпанимент на пианиста Филип Копачевски. По повод поканата за рецитал на фестивала, 70-годишният музикант /роден в Рига, но живеещ в Германия още от средата на 70-те години на ХХ век/, споделя още интересни мисли за инструмента, на който е посветил живота си, в интервю за сайта colta.ru: „За разлика от пианистите или цигуларите, виолончелистите умеят да бъдат приятели помежду си… Ние, челистите, няма как да свирим сами и заради това сме свикнали да общуваме. Смята се, че за виолончело има много малък репертоар, въпреки че в действителност за него са написани голям брой интересни произведения. А виолончелото, между другото, има много приятен звук. Доста хора казват, че обичат този инструмент, но защо? Защото звукът му е много близък до човешкия глас. Най-важното качество на челото е да пее, а не да се демонстрират „паганиниевски“ трикове. Защото наистина, първото, за което си мислиш, когато слушаш даден виолончелист, е неговия звук“ – казва уважаваният Давид Герингас, който признава и още нещо: „Едва ли не като наказание, ние трябва да носим на гърба си тежкия калъф през целия си живот, заради което всички челисти се чувстваме като братя“.
