50 години от знаменателния запис на Жаклин дю Пре с Виолончеловия концерт на Едуард Елгар – на тази тема „Gramophone“ посвещава най-новия си брой. В изданието за февруари 2015г., авторитетното британско списание отбелязва изминалия половин век от излизането на паметния запис с английската виолончелистка, който компанията EMI реализира през 1965г. Това е изключително ценен документ за интерпретацията на младата Жаклин дю Пре /26.I.1945–19.Х.1987/ с диригента сър Джон Барбироли и Лондонския симфоничен оркестър. Тогава тя е едва 20-годишна, а за EMI записът се превръща в една от най-продаваните дългосвирещи плочи и до ден днешен. Освен Концерта за виолончело и оркестър в ми минор ор.85, тук са включени и още две произведения на Едуард Елгар - вокалния цикъл „Sea Pictures“ /„Морски картини“ ор.37/ с мецосопраното Джанет Бейкър и концертната увертюра „Cockaigne“/„Кокаин“ ор.40/. Както отбелязва „Gramophone“, към този момент и двете английски изпълнителки вече са изградили славата си, но все пак „това е записът, който бележи повратен момент в звукозаписната им кариера“. Разбира се, този първи запис на Жаклин дю Пре с прочутия виолончелов концерт е още по-ценен и заради трагично угасналия й живот през 1987г., завършил след тежко и продължително боледуване от множествена склероза. Била е твърде обещаващ талант още от дете, затова и нейни учители стават Уилям Плийт, Пол Тортелие и Мстислав Ростропович. През 1967г. се омъжва за Даниел Баренбойм и така се сформира едно ядро от прекрасни изпълнители, които музицират заедно - сред тях са още Пинкас Цукерман, Ицхак Пърлман и Зубин Мета. Познаваме тяхната изумителна кариера и до днес, но Жаклин дю Пре доживява едва до 42-годишна възраст, преустановявайки концертите си пред публика през 1973г.
Въпреки че концертът на Едуард Елгар /1857-1934/ е написан през 1919г., същинският му триумф настъпва едва със записа на Жаклин дю Пре от 1965г. Вероятно, защото нейното изпълнение се възприема като най-страстното и дълбоко проникващо в партитурата тълкувание. След създаването на творбата, някога първото й представяне е било провал, поради недостатъчно време за репетиции на музикантите. Известни са записите на британската виолончелистка Беатрис Харисън от началото на 20-те години на ХХ век със самия автор, а по-късно и интерпретациите от репертоара на легендарния Пабло Казалс. В последния си брой „Gramophone“ публикува коментара на именитата съвременна челистка Натали Клайн /род. 1977г./, която с охота споделя своя възторг от изкуството на Жаклин дю Пре: „За мен, като млад виолончелист, е истински подарък да съществува такъв силен изпълнител – жена, един идол, който бе моят източник на вдъхновение в ранните ми години. Когато бях на 12, получих книга за великите виолончелисти на ХХ век, в която препрочитах отново и отново онези пасажи, в които се говореше за нея – когато е била приблизително на същата възраст, на която бях и аз. Това ме караше да бързам към сцената и да умирам от желание да свиря… Обичах този неин образ – безстрашен и радостен, и веднага разбрах, че ето това трябва да е идеала за всички изпълнители, към който да се стремят. И все още вярвам в това. Вярвам в нейната щедрост на духа и възможността да превъзмогнеш грижите от всекидневието, което я правеше толкова велика“.
